Джон Тул - Сговор на глупци

— Ооох! — пак въздъхна Дарлин и затопурка към ръба на малката сцена, за да покаже на публиката бельото, което се подаваше отдолу. — Оох! Ооох!

— Уау!

— Стоп! Стоп! — викна Лана, скочи от столчето и спря грамофона.

— Ама какво има? — запита я обидено Дарлин.

— Гадно е, това има! Облечена си като проститутка! Аз искам прилично, изтънчено представление в моя бар. Клиентелата ми е почтена, глупачко!

— Уау!

— На курва приличаш в тая оранжева рокля! И какви са тия звуци, дето ги издаваш като някоя пачавра? Мязаш на пияна нимфоманка, която припада насред улицата!

— Но, Лана…

— Пилето си е добре. Ти си гадна! — Лана пъхна цигара помежду кораловите си устни и я запали. — Трябва пак да обмислим целия номер. Приличаш на развалина! Аз тоя бизнес го познавам. Стриптийзът е обида за жената. А на тия скапаняци, дето идват тука, няма да им се гледа как обиждат една уличница!

— Ехей! — Джоунс насочи облака към Лана Лий. — Пък ти май каза, че тука идват все почтени, изискани хора…

— Млък! — изкомандва Лана. — Слушай внимателно, Дарлин. Всеки може да обиди една уличница. Тия мижитурки искат да гледат как обиждат една сладка и чиста девственица, как я разсъбличат. За бога, напъни си мозъка, Дарлин! Ти трябва да изглеждаш непорочно! Искам да приличаш на почтено, изискано момиче, което се стряска, щом птицата почне да кълве по дрехите му и да го разсъблича.

— Кой казва, че не съм изискана? — ядоса се Дарлин.

— Добре де. Изискана си. Но тогава бъди изискана и на мойта сцена. По дяволите, това ще превърне изпълнението ти в драма !

— Уау! „Нощна веселба“ само ще пипне някой „Оскар“ за тва кълчотене. А и на пилето ще му дадат един!

— Хващай се с пода!

— Веднага, Скарла О’Хорър!

— Я чакай малко — викна Лана, и то така, както викат режисьорите в музикалните филми. Театралната страна на професията й — игра, позиране, създаване на драматична ситуация и режисиране на изпълненията, открай време й доставяше голямо удоволствие. — Ясно!

— Кое е ясно? — попита Дарлин.

— Замисълът, малоумнице — отвърна Лана, като държеше цигарата пред устните си и говореше срещу й, сякаш тя беше режисьорски мегафон. — Представи си изпълнението така: ти си южняшка хубавелка, сладичка девица от стария Юг, която си има папагалче в старата плантация.

— Я, това ми харесва! — оживи се Дарлин.

— Че как няма да ти харесва! Слушай внимателно. — Мислите на Лана започнаха да текат с невероятна бързина. Това щеше да е театралният й шедьовър. Папагалът бе родена „звезда“! — Ще ти ушием една огромна рокля, каквито са носели по времето на плантациите — кринолин, дантели… Голяма шапка. Чадърче. Много изискано трябва да излезе! Косата ти се спуска на къдрици до раменете. Връщаш се от голям бал, където един куп южняшки джентълмени са искали да те опипат, докато са си похапвали пържено пиле и глиганска глава. Но ти всичките си ги отблъснала. Защо? Защото, по дяволите, ти си дама! Излизаш на сцената. Балът е свършил, но ти си запазила своята чест. Взела си папагалчето, за да му кажеш „лека нощ“, и му шептиш: „Толкова красавци имаше на бала, пиленце, но аз запазих своята чест.“ А след това тая проклета птица започва да кълве по роклята ти. Ти си изумена, изненадана, невинна! Но и твърде изтънчена, за да я пропъдиш. Разбра ли?

— Страхотен шик!

— Страхотна драма ! — поправи я Лана. — Хайде, давай да опитаме. Маестро, музика!

— Уау! То стана досущ като по плантациите! — Джоунс хързули игличката по първите няколко бразди на плочата. — Така съм се гипсирал, че и устата не смея да си отворя, като сте такива стиснати в тоя бардак.

Дарлин застана от свито по-свито на сцената, сбърчи устните си като кокошо дупе и рече:

— Толкова му беше красив на тоя красавец, пиленце, че…

— Стоп! — кресна Лана.

— Остави ме да се опитам! — замоли се Дарлин. — За пръв път ми е! Упражнявах се да бъда екзотична, а не да съм актриса!

— Една реплика не можеш да запомниш!

— Нервите й са се поопънали в „Нощна веселба“. — Джоунс заоблачи предната част на сцената. — При малки надници и големи сплашваници така става. И с пилето така ще стане, да, съвсем скоро ще почне да кряка, да дере с нокти и току-виж, тупнало от стойката! Уау!

— Нали Дарлин ти е приятелка? Виждам, че все списания ти дава — ядоса се Лана. От тоя Джоунс намазаната й с лосион кожа започваше да се обрива. — Това представление е главно твоя идея, Джоунс. Убеден ли си, че искаш да се покаже на сцената?