Джон Тул - Сговор на глупци

— Тази шафрантия трябва да я нанижат върху члена на някой крайно одарен жребец! — вбесено промърмори Игнациус.

— Какво, какво каза, момче?

Игнациус, ако продължаваш така, съвсем ще се разбрицаш! Трябва да направиш нещо! Дори отдаването на доброволен труд в някоя болница ще те изтръгне от твоята апатия, а и едва ли ще окаже влияние върху клапата и тям подобните й. Поне един час дневно излизай от къщата утроба! Разхождай се, Игнациус! Наблюдавай дърветата и птичките! Осъзнай, че навсякъде около теб кипи живот! Клапата ти се затваря, защото си мисли, че живее в мъртъв организъм. Игнациус, отвори сърцето си и тя ще се отвори!

Ако имаш сексуални халюцинации, опиши ми ги подробно в следващото си писмо. Може би ще успея да ги разтълкувам и да ти помогна да преодолееш психосексуалната криза, която преживяваш. Още в колежа ти бях казала, че те чака подобна психотична фаза. Сигурно ще ти е интересно да узнаеш как съвсем наскоро прочетох в „Обществен прелом“, че щатът Луизиана е на първо място по неграмотност в САЩ. Излез изпод тази кал, преди да е станало твърде късно. Наистина не ти се сърдя за онова, което си писал за лекцията ми. Напълно разбирам как се чувстваш, Игнациус. Участниците в моя кръжок по групова терапия следят състоянието ти с интерес (разказах им всичко, стъпка по стъпка, като започнах с налудната продукция и продължих с коментар относно произхода ти) и всички ти стискат палци. Ако не бях толкова заета с тази лекция, веднага щях да предприема отдавна просрочената инспекционна обиколка и лично да дойда да те видя. Дръж се, докато се срещнем отново!

Игнациус бясно запрегъва, после смачка на топка амбалажната хартия и я запрати в кофата за боклук. Мисис Райли изгледа почервенялото лице на сина си и запита:

— Какво иска това момиче? Как я кара тя?

— Мирна се кани да чука някакво нещастно негърче. На обществено място!

— Ужас! С чудесни приятели се събираш, Игнациус, няма що! А на негрите и без това не им е леко, момче. Хич не им е леко! Тежко се живее, Игнациус. Сам ще разбереш!

— Много ти благодаря — отвърна делово Игнациус.

— Знаеш ли я оная, старата негърка, дето продава бонбони пред гробищата? Ай, ай, Игнациус! Колко ми е жал за нея! Оня ден я виждам облечена в едно късичко палтенце, цялото на дупки, а навънка не беше никак топло. Та аз й викам, викам й: „Ей, пиленце, ще умреш от студ, както си облякла туй късичко палтенце, цялото на дупки!“ А тя ми вика…

— Моля те! — бясно изкрещя Игнациус. — Не съм в настроение за диалектически празнословия!

— Игнациус, изслушай ме. Тая женица е за окайване, ей! Тя вика: „Не ме е еня, миличка, свикнала съм му аз на студа!“ Каква храброст, а? — Мисис Райли погледна разчувствана Игнациус, като очакваше поне кимване в знак на съгласие, но получи само подигравателна усмивчица изпод мустак. — Какви неща стават! Е, Игнациус, ти вече сигурно се сещаш какво направих. Дадох й четвърт долар и рекох: „Ето, гълъбче, купи някоя дрънкулка на внученцата си.“

— Какво? — избухна синът й. — Ето къде отивали приходите ни! Аз стигнах едва ли не до просия, а тя пръска ли, пръска парите ни по мошеници! Дрехите на тази жена са уловка! На гробището е заела чудесна позиция, привлича много хора! И без съмнение печели десет пъти повече от мен!

— Игнациус! Та тя е толкова съсипана! — отрони тъжно мисис Райли. — Ех, ако беше храбър като нея…

— Ясно. Сега пък ме сравняват с дегенерирала дърта мошеничка! И което е по-лошо — сравнението не е в моя полза. Дори собствената ми майка си позволява да ме клевети, и то как! — Игнациус стовари лапата си върху мушамата. — До гуша ми дойде! Отивам в хола да гледам детското. А ти между две глътки вино ми донеси нещо за хапване. Клапата ми надава писъци и трябва да я позаситим.

— Млъкнете там! — кресна през кепенците мис Ани, а в това време Игнациус, целият омотан в престилката си, връхлетя в хола, като размишляваше над най-значимия проблем — организирането на нова атака срещу безочието на онази хубостница. Нападението по линия на гражданските права се беше провалило поради отстъпление във фланга. А не можеше да няма възможност за нападение в областта на политиката или секса. За предпочитане — в политиката. Напълно естествено вниманието му изцяло се насочи към стратегията.

Лана Лий седеше на едно от столчетата край бара, кръстосала крака в жълтеникавокафявите си велурени панталони; мускулестите й бутове приковаваха столчето към пода и му налагаха да я поддържа в идеално изправено положение. Щом лекичко помръднеше, яките мускули под скулите й се оживяваха, сякаш за да предотвратят накланянето или залитането макар и със сантиметър. Седалищните пък обгръщаха възглавничката на столчето и така здраво я държаха, че тя не смееше да се отпусне. Дългите години практика и употреба бяха направили задника й необикновено подвижен и ловък.