Джон Тул - Сговор на глупци

— Е, това не съм го знаел. Обезсилен, едва-едва успях да се добера дотам, за да отдъхна малко. А от време на време се вясваше и по някой минувач. Но за наша жалост като че не бяха настроени на вълна „хотдог“.

— Значи си бил там, а? Какво чудно тогава, че нищо не продаваш! А и сигурно си играл с оная проклета котка!

— Като стана дума за това, спомням си, че видях там домашни животинчета.

— Значи си играл с котката!

— Не, аз не съм играл с котката! Само я взех, за да я погаля. Много ми се понрави — като пухче беше. Предложих й един хотдог. Но тя просто отказа да го изяде. Явно беше с вкус и усет към благоприличието.

— Ама ти разбираш ли какво сериозно нарушение е това бе, тлъста маймуно?

— Не, безпокоя се, че ни най-малко не разбирам! — ядоса се Игнациус. — Явно някои смятат, че котката обезателно е била нечиста. А това откъде ни е известно? Котките се хигиенизират неимоверно много, като непрекъснато се лижат, щом заподозрат, че върху им се е появило нещо мръсно, колкото и малко да е то! А този инспектор вероятно е с предубеждение по отношение на котките. И на това животно дори не му се дава никаква възможност да се защити…

— Не говориме за тая котка! — изрече мистър Клайд с такава жар, че Игнациус видя моравите вени да пулсират около побледнелия белег на носа му. — Говориме за тебе!

— Ооо, не ще и съмнение, че АЗ съм чист. Но това вече го обсъдихме. Просто исках да се отнесете към котето както подобава. Сър, нима ще ме тормозите безспир? Ето, днес нервите ми ги грози пълна разруха! А когато преди миг проверявахте ноктите ми, дано да сте видели и страховитото потръпване на самите ми ръце. Особено неприятно ще ми бъде, ако се наложи да съдя „Разносна търговия с райска стока“, за да заплаща на психиатър. Навярно не ви е известно, но аз не съм включен в никаква програма за профилактични прегледи. „Разносна търговия“, като учреждение от палеолита, едва ли ще се замисли да предложи на служителите си подобни благодеяния. Откровено казано, сър, неудовлетворението ми от условията за работа в тази толкова ниско паднала фирма все повече нараства!

— Защо? Какво има?

— Да, наистина, какво ли има?! А отгоре на всичко нямам и чувството, че ме ценят тук.

— Е, поне идваш всеки ден. Това не мога да го отрека.

— А то е само защото ако се осмеля да си остана вкъщи, ще бъда бит с препечена бутилка вино, докато не изпадна в несвяст. Като отварям вратата, имам чувството, че влизам като нежелан гост в клетката на лъвица. Майка ми става все по-зла и все повече започва да ме оскърбява.

— Знаеш ли, Райли, не ми се ще да те уволнявам — рече бащински мистър Клайд. Той вече бе изслушал с жал житието и битието на продавача Райли: за вечно пияната му майка, за щетите, които трябвало да плаща, за грозящата ги сиромашия, както и за похотливите й приятели. — Ще ти измислим нов маршрут и ще ти дадем още една възможност. А и някои търговски трикове умеем, дето може и да ти помогнат.

— Изпратете описанието на новия маршрут в психиатричното отделение на болницата за бедняци и безпризорни. Любвеобилните монахини и лекарите вероятно ще ми помогнат да го разшифровам помежду електрошоковете.

— А сега млъкни.

— Ето, сам виждате! Та вие вече унищожихте моята инициатива — оригна се Игнациус. — Е, надявам се поне, че сте избрали живописен маршрут, за предпочитание из някоя от парковите зони, които изобилстват с удобни поседища за страдащи от умора и подкосяване на краката. Когато станах тази сутрин, коленете ми не издържаха. За щастие навреме сграбих таблата на леглото, иначе щях да се сгромолясам на пода с натрошена бедрена кост. А глезените ми явно всеки момент ще се изсипят без остатък в хавлиените ми чорапи.

Игнациус закуцука около мистър Клайд, за да онагледи това, а ботушите му за сафари се затътриха по омасления цимент.

— Престани бе, мърляч неден! Да не си сакат!

— Все още не напълно. Но някои дребни костици и сухожилия вече веят бялото знаме и викат: „Предавам се!“ Физическите ми механизми, изглежда, се готвят да обявят временно преустановяване на работата. Ето, храносмилателната ми система почти престана да функционира. Вероятно някаква тъкан се е разраснала точно над пилорната ми клапа, като по този начин я е запечатала вовеки веков.

— Ще те пратя из Френския квартал.

— Какво?! — прогърмя Игнациус. — Нима мислите, че ще бродя из това свърталище на порока? Не, за Квартала и дума да не става! Психиката ми ще бъде поломена от тази атмосфера! А освен това улиците там са много тесни и опасни. Съвсем лесно може да стана жертва на уличното движение или да бъда приплескан о някоя сграда.