Джон Тул - Сговор на глупци

— Каква количка?

— Бута по улиците една количка с хотдог.

— О, значи си е намерил работа?

— Работа?! — изхълца мисис Райли. — В квартала всички си шушукат. Съседката милион въпроси ми задава! Цялата Константинопъл стрийт го одумва! А като си помисля колко пари пръснах, за да го изуча! И знаеш ли, все си мислех, че децата са ни утехата на старини! А Игнациус с какво ме утешава?

— Твойто момче май се е учило повече, отколкото е нужно — уведоми я мистър Робишо. — А в тия колежи е пълно с комуниси!

— Ами?! — попита с интерес мисис Райли и изтри очите си с полите на зелената тафтена рокля, без да осъзнава, че по този начин показва на мистър Робишо големите бримки по коленете си. — Може би точно там е бедата при Игнациус. И точно като комунисите: и той тормози майка си!

— Питай го някои път какво мисли за демокрацията.

— На всяка цена! — засия мисис Райли. — Току-виж, пък взел, че се стреснал!

— Той не бива да ти създава главоболия. Какъв благ характер имаш! Това го ценя аз у една жена. Като те познах в боулинга, викам си: „Дано някой ден се запознаем с нея!“

— Сериозно?!

— Възхитих се от твойта сила, като защитаваше момчето пред мръсното ченге; а сега още повече — като знам, че вкъщи си имаш неприятности с него. Храброст се иска за това.

— Ех, защо не позволих на Анджело да го прибере! Всичко останало щях да си спестя. Игнациус щеше да кротува на топличко в пандиза!

— Кой е тоя Анджело?

— Ето на! Като си нямам мярка на устата… Та какво казах, Клод?

— Ами нещо за Анджело.

— Господи, я да видя добре ли е Санта. Клетичката… Може на печката да се е изгорила. Че тя вечно се изгаря! Хич не внимава с огъня!

— Ако се беше изгорила, щеше да пищи.

— Санта ли? Никога! Много е храбра, ще знаеш, много. И думичка няма да продума. То ще е от силната й италианска кръв.

— Всемогъщи боже! — извика мистър Робишо и скочи на крака. — Това е той!

— Какво?! — паникьоса се мисис Райли и като се огледа, съзря Анджело и Санта на вратата. — Нали виждаш, Санта? Знаех си, че така ще стане! Господи, нервите ми за нищо не стават вече! Вкъщи трябваше да си остана!

— Ако не беше някакво си мръсно ченге, зъбките ти щях да избия! — кресна мистър Робишо.

— Еее, успокой се, Клод — спокойно се обади Санта. — Анджело нищо лошо не е искал да ти направи.

— Съсипа ме той, тоя комунис!

Полицаят Манкузо се тресеше целият от кашлицата, а имаше и доста умърлушен вид. Просто се чудеше какво ли ужасно нещо ще последва.

— О, господи! Я по-добре да си вървя — отчая се мисис Райли. — Хич не ми е до сбивания сега, а сетне и във вестниците ще вземат да ни изпишат. Тогаз Игнациус вече ще ликува.

— Ти защо ме доведе тука?! — Бесът на Робишо се насочи към Санта. — Какво значи това?

— Санта, пиленце, искаш ли да ми повикаш едно такси?

— Ооо, я млъквай, Айрини! — сопна й се Санта. — Слушай, Клод. Анджело вика, че съжалява, дето те е арестувал.

— Това нищо не значи! Късно е вече да се съжалява! Пред внучетата ме опозори той!

— Недей да му се сърдиш на Анджело! — замоли се мисис Райли. — Игнациус беше виновен за всичко. Плът и кръв ми е той, ама, ей богу, много странно се облича. Анджело трябваше да вземе и да го арестува.

— Така ами — добави Санта. — Слушай какво ти казва Айрини, Клод. И гледай само да не стъпиш върху грамофончето на клетото ми племенниченце.

— Ако Игнациус се беше държал с Анджело като хората, това изобщо нямаше да стане — обясни мисис Райли на своята публика. — Виж го само как страшно е настинал, горкичкият ми! Да не мислиш, че на него му е леко, Клод?

— Ти му кажи, мойто момиче — рече Санта. — Анджело я пипна тая простуда точно защото те арестува тебе, Клод. — Тя размаха късия си показалец към мистър Робишо, сякаш леко го кореше. — Сега го бутнаха в един клозет. А после като едното нищо и от полицията ще го изгонят.

Полицаят Манкузо натъжено се прокашля.

— Бе аз май се поразвълнувах…

— Не тряпфаше та те арестуфам — едва-едва продума Анджело, — ама се ятосах.

— Аз съм виновна за всичко — обади се мисис Райли, — защото се застъпих за Игнациус! Ех, защо не те оставих да го прибереш на топло! — Мисис Райли обърна бялото си напудрено лице към мистър Робишо. — Ти не го познаваш Игнациус, където и да отиде, все неприятности създава!

— Някой трябва да му прасне един в носа на него! — ентусиазирано рече Санта.

— Някой трябва да му прасне един и през устата! — добави мисис Райли.

— Абе някой трябва яко да го напердаши! — рече Санта. — А сега хайде, давайте веднага да се сдобряваме.