Джон Тул - Сговор на глупци

Не ми стига това, а и ще трябва да измисля как да се оправя с последните нападки на М. Минкоф. Навярно Френският квартал ще ми предложи някакъв материал — кръстоносен поход в защита на добрия вкус и благоприличието или пък може би на теологията и геометрията.

Социална забележка : Съвсем наскоро в едно от кината в центъра ще пускат филм с любимата ми филмова звезда, чиято необузданост в цирковия мюзикъл, който гледах напоследък, ме зашемети и порази. Някак си ще трябва да го видя. Единствената пречка е количката. Новият филм беше рекламиран като „изтънчена комедия“, в която актрисата явно достига нови висоти в извратеността и богохулствата си.

Здравна забележка : Учудващо нарастване на килограмите без съмнение в резултат на тревогите, причинени от засилващата се недружелюбност на милата ми майчица. Една от най-баналните характеристики на човешката природа е, че хората се научават да мразят онези, които им помагат. Та, с други думи, майка се обърна против мен.

Очарователната девойка се усмихна обнадеждаващо към доктор Талк и прошепна:

— Страшно ми харесват лекциите ви. Искам да кажа… прекрасни са!

— Щом така мислите… — обади се зарадван доктор Талк. — Много мило от ваша страна! Но не са ли доста общи…

— Вашият подход към историята е тъй жизнен, тъй съвременен и благотворно неправолинеен!

— Убеден съм, че трябва да се отърсим от старата форма. — Гласът на доктор Талк звучеше убедително и педантично. А дали да не покани това очарователно създание да пийнат по нещо? — Не бива да забравяме, че самата история еволюира.

— О, така е! — съгласи се девойката и тъй ококори очи, че доктор Талк успя да се потопи целият в синевата им за минутка-две.

— Единственото ми желание е да възбудя интереса на моите студенти. Място за заблуди няма. Повечето от учащите се не проявяват интерес към историята на келтска Англия, както впрочем и аз. Именно поради това, макар и да е нескромно сам да го кажа, усещам как се осъществява нещо като хармония между мен и моите студенти.

— О, така е! — Докато се навеждаше към чантичката си, девойчето грациозно се отърка в ръкава на скъпото туидено сако. Доктор Талк пламна целият от този допир. Ето такива момичета трябваше да се учат в колежа, а не груби и немарливи повлекани като ужасната Мирна Минкоф, която един от портиерите само дето не изнасили точно пред кабинета му. Доктор Талк потръпваше дори при мисълта за мис Минкоф. По време на лекциите тя го беше оскърбявала, предизвиквала и оклеветявала при всяка възможност, като подстрекаваше и чудовището Райли да се включва в нападките й. Нито Талк, нито който и да било друг от преподавателите щеше някога да забрави тези двамата.

Бяха като хуни, устремили се да пометат Рим. Той лениво се запита дали не се бяха оженили. Бяха си лика-прилика. Някои от историческите личности са толкова досадни!

— Това е самата истина! — съгласи се доктор Талк в непреодолимото си желание да се присъедини към всяка нападка срещу английските исторически личности, които от толкова години представляваха заплаха за собственото му съществувание. Главата започваше да го боли дори само като ги изброяваше. Направи кратка пауза, за да си запали една цигара „Бенсън енд Хеджес“, и изхрачи малко от заседналата на гърлото му английска история. — Всички те са допуснали толкова глупави грешки!

— О, така е! — Девойката се огледа в огледалцето на пудриерата си. А после доста нацупено и с подчертано твърд поглед добави: — Вижте, не искам да ви губя времето с всички тия празни приказки за историята. Дойдох да ви попитам какво стана с писмената работа, която ви дадох преди около два месеца. Все пак искам да имам представа що за оценка ще получа по вашия предмет.

— О, да — едва разбираемо промърмори доктор Талк. Сапуненото мехурче на надеждата се пукна. По същество студентите бяха от един дол дренки. Очарователната девойка се бе превърнала в делова търговка със стоманен поглед, пресмятаща и сумираща баланса на оценките.

— Предали сте ми писмена работа, така ли?

— Да, предадох! Бях я оставила в жълта папка.

— Нека проверим тогава дали ще я намерим…

Доктор Талк стана и започна да преравя купищата изпоизостанали от едно време писмени работи, положени върху библиотеката. Докато пренареждаше купчините, от една папка изпадна и се плъзна към пода стар лист от бележник с широки редове, сгънат във вид на лястовичка. Талк не забеляза лястовичката — една от многото, влетели през прозореца му по време на един от семестрите преди няколко години. Когато тя окончателно се спря, момичето я вдигна, видя, че върху пожълтелия лист пишеше нещо, и го разгъна.