Джон Тул - Сговор на глупци

— Точно така! Пръсни всичките си средства по конете. А това човешко същество го остави да гине в калта!

— Я по-добре махни ченето от устата й, че ще си прехапе езика. А от това по-яко загиване — здраве му кажи!

— Като спомена езика, та се сетих: трябваше и ти да чуеш какво ми разказа тя за Глория тази сутрин. — Мисис Ливай направи жест, с който показваше, че е разбрала трагизма и несправедливостта на ситуацията. — Глория е била самата доброта, първият човек, който от години е проявил загриженост към мис Трикси. И внезапно ти се появяваш и с един замах зачеркваш Глория от нейния живот. Мисля, че това й е нанесло много тежка травма. Децата с какво нетърпение само ще искат да узнаят и за Глория! А и доста въпроси ще ти зададат, повярвай!

— Не ще и съмнение. Знаеш ли, аз пък мисля, че ти полудяваш. Такава Глория не съществува ! Продължиш ли да си беседваш с твойто протежение, да знаеш, че направо ще те вземе със себе си в царството на вечния сумрак. И когато Сузън и Сандра се върнат за Великден, ще те заварят да подскачаш върху тренажора с кесия, пълна с парцали, в ръцете!

— Оохооо! Ясно. Чувство за вина поради инцидента с Глория. Нападки, презрение… Това не е никак на добро, Гюс. Моля те, пропусни едно от състезанията и иди да те прегледа лекарят на Лени. Този човек прави чудеса, повярвай.

— Тогава го накарай да ми махне от главата „Панталони Ливай“! С трима посредници говорих тази седмица. И всеки от тях ми казва, че по-невъзможно нещо за продажба не е виждал!

— Гюс, нима не ме лъжат ушите? Нима те чух да казваш, че ще продаваш своето наследство?! — писна мисис Ливай.

— Млък! — озъби се мис Трикси. — Ще ми паднете вие! Само почакайте! Ще си го получите! Тъпкано ще ви го върна!

— О, я си затвори устата! — викна срещу й мисис Ливай и я притисна към дивана, където тя моментално се унесе в дрямка.

— Все пак, един от тях, който имаше вид на доста пробивна личност, ми даде известна надежда. И той, подобно на останалите, рече: „На днешно време никой не купува фабрики за дрехи. Не се търсят на пазара. Пък вашата е и демодирана. Хиляди са необходими за ремонт и модернизация. Към нея е прокарана и жп линия, но по-леките стоки като облеклата днес се превозват с камиони, а местоположението й от тази гледна точка е ужасно. Магистралите са чак на другия край на града. Производството на облекла в целия Юг е в застой. Дори земята ви не струва кой знае колко. Целият район полека-лека се превръща в бедняшки квартал.“ И т.н., и т.н. Но този посредник спомена, че не е изключено да събуди интерес у някоя верига универсални магазини, която да купи фабриката за магазин. Е, това не звучи зле. Но тук се появиха и засечките — място за паркинг край „Панталони Ливай“ няма, а средното жизнено равнище в района е твърде ниско, следователно голям пазар наоколо е немислим и т.н. до безкрай. Той каза, че единствената надежда е да се дава под наем като склад, но последва неизменната забележка, че наемите за складови бази не са високи и че разположението на фабриката е неудачно за целта. А после пак, че магистралите били далеч… Така че не се тревожи. „Панталони Ливай“ все още си е наша, подобно на нощно гърне, което сме получили в наследство.

— Нощно гърне ли? Нима кръвта и потта на баща ти са нощно гърне? Разбирам целта ти — да се унищожи и последният паметник на бащините ти постижения.

— Откога „Панталони Ливай“ стана паметник?

— Защо почнах да работя там, един господ знае! — обади се ядосано мис Трикси измежду възглавниците, където мисис Ливай я беше приковала. — Слава богу, клетичката Глория навреме се измъкна!

— Извинете, дами — рече мистър Ливай, като подсвиркваше през зъби, — но двете може да си обсъждате Глория и без мен.

Той стана и отиде в банята да си направи воден масаж. Докато водата струеше във вихрушка около него, в главата му се въртеше мисълта къде ли може да открие някой нещастен купувач и да му набута в ръцете „Панталони Ливай“. Все ставаше за нещо. За пързалка? За гимнастически салон? За негърски господен храм? А после се запита какво ли щеше да се случи, ако отнесеше тренажора на мисис Ливай до вълнолома и го пуснеше във водата. Избърса се внимателно, нахлузи кадифения халат и се върна в „гимнастическото“ салонче, за да си вземе бюлетина на състезанията.

Мис Трикси беше седнала върху дивана. Лицето й бе почистено. Устата й представляваше едно оранжево петно. Недовиждащите й очи изпъкваха от сенките. Мисис Ливай нагласяше фризираната черна перука върху изтънелите коси на старицата.