Джон Тул - Сговор на глупци

Не на последно място трябваше да спомене и Мирна, която му се бе явила в поредица от сънища, взела образа на стария ординарец от многосерийните филми, които беше гледал като дете в „Притания“. Сериите следваха една подир друга. В една от по-страшните той бе застанал на перона в метрото, преродил се в Св. Джеймс Малкия, мъченически загинал от еврейска ръка. Мирна беше влязла през турникета с плакат, на който пишеше: „СМИРЕН КОНГРЕС НА СЕКСУАЛНО НУЖДАЕЩИТЕ СЕ“, и бе започнала да го апострофира. „И жив да ме одерете, Исус пак ще се прослави“ — величествено бе предрекъл Игнациус — св. Джеймс. Но Мирна, хилейки се подигравателно, го беше бутнала с плаката върху релсите пред летящия влак. Игнациус се бе събудил точно в мига, когато влакът аха, и да го прегази. Сънищата с Мирна Минкоф бяха далеч по-страшни от едновремешните ужасяващи съновидения, изпълнени с автобуси, в които той, обикновено седнал на втория етаж в целия си блясък, прекарваше обречените возила през парапетите на мостове, за да ги въвлече накрая в челен удар с реактивни самолети в момент на маневри по пистите.

Нощем го терзаеха сънищата, а денем — възмутителният маршрут, по който мистър Клайд го беше пратил. Както изглеждаше, във Френския квартал и пет пари не даваха за хотдози. Следователно парите, които отнасяше вкъщи, ставаха все по-малко, а майка му на свой ред — все по-враждебна. Кога и как ли щеше да завърши този злокобен цикъл?

Беше прочел в един от сутрешните вестници, че Сдружението на жените художнички урежда изложба на Пайрътс Али. И тъй като смяташе, че картините ще са тъй нагли, че ще успеят да привлекат вниманието му за известно време, той забута количката по плочника към разнообразието от произведения на изкуството, виснали върху железните колчета на оградата зад катедралата. Най-отпред на количката, като опит да привлече клиенти сред обитателите на Квартала, Игнациус бе изписал с червен молив и печатни букви върху лист от бележник: „ТРИЙСЕТ (30) САНТИМЕТРА ОТ РАЯ“. Но досега никой не беше проявил интерес.

Уличката бе изпълнена с издокарани дами с големи шапки. Той насочи носа на количката към навалицата и забута напред. Една жена прочете изявлението върху листа и се развика, призовавайки приятелките си да се дръпнат настрани от ужасяващото привидение, изникнало на тяхната изложба.

— Искате ли хотдогчета, дами? — мило ги попита Игнациус.

Дамите проучиха с поглед надписа, обецата, шалчето, сабята и го помолиха да си върви по пътя. И дъжд стигаше да завали, за да им провали изложбата, камо ли това!

— Хотдог! Хотдог! — малко гневно се провикна Игнациус. — Лакомства от хигиеничната райска кухня!

Сред възцарилата се тишина ехтяха само могъщите му оригвания. Дамите пък се правеха, че разглеждат небето и малката градинка зад катедралата.

Игнациус се затътри до желязната ограда, като заряза безнадеждната кауза, която количката изповядваше, и заразглежда окачените маслени платна, пастели и акварели. Макар и да се различаваха по степента на недодяланост, изобразените сюжети бяха почти едни и същи: камелии, които плуваха в купи с вода, азалии, разчекнати в претенциозни букети, магнолии, наподобяващи бели вятърни мелници. За известно време вбесеният Игнациус имаше възможността сам-самичък да направи щателен оглед на експонатите, тъй като дамите се бяха дръпнали встрани от оградата и бяха образували нещо като отбранителна дружинка. Количката също бе изправила самотно снага връз плочника на няколко крачки от най-новия член на художественото сдружение.

— О, боже мой! — ревна Игнациус, след като приключи разходката си покрай оградата. — Как смеете да излагате пред обществеността подобни изтърсаци?

— Моля, вървете си по пътя, сър — обади се една по-дръзка дама.

— Магнолиите не са такива! — рече Игнациус и заби сабята си в наглата пастелна магнолия. — Вие, дами, трябва да изкарате курс по ботаника. А може би и по геометрия.

— Не е нужно да разглеждате творбите ни — обади се от групичката гласът на жената, нарисувала въпросната магнолия, целият пропит с оскърбени нотки.

— Нужно е и още как! — изкрещя Игнациус. — На вас ви трябва критик с добър вкус и благоприличие. О, небеса! Коя е нарисувала тази камелия? Обади се! Водата в купата прилича на машинно масло!

— Оставете ни на мира — проплака едно пискливо гласче.

— Най-добре се откажете от чайовете и закуските и седнете да се научите как се рисува бе, жени! Започнете с това как се държи четката. А сетне предлагам да се съберете и да нарисувате дома на някоя от вас.