Джон Тул - Сговор на глупци

— При все това, за да ти спестя напрегнатото очакване на тази фаланга от правни светила и нейното нахлуване в квартирата ти, наподобяваща мрежата на паяк, аз снизходително ще приема обезщетение на момента, ако не възразяваш. Пет-шест долара ще са напълно достатъчни.

— Пуловерът ми струва четиридесет! — отвърна младият човек и попипа парченцето, откъснато от сабята. — Ще ми го платиш ли?

— Естествено, че не. Никога не влизай в препирни с просяци!

— Няма да е трудно да те осъдя.

— Навярно и двамата ще трябва да се откажем от идеята за правно възмездяване. За събитие, тъй знаменателно като съдебния процес, ти вероятно съвсем ще забравиш и ще се явиш с диадема и вечерна рокля. А възрастният съдия пределно много ще се притесни. Тогава и двамата ще ни признаят за виновни по някое скалъпено обвинение.

— Ах ти, звяр противен!

— Защо не се впуснеш в някое от пъклените забавления, които са ти по вкуса? — оригна се Игнациус. — Погледни там, някакъв моряк се носи по Чартърс стрийт. Доста самотен ми се вижда…

Младежът погледна към пресечката на уличката с Чартърс.

— Ууу, този ли? — попита той. — Та това е Тими.

— Тими ли?! — ядоса се Игнациус. — Нима го познаваш?

— Разбира се — отвърна младежът, а гласът му бе изпълнен с досада. — Той е една от най-близките ми и най-стари приятелки. И въобще не е моряк.

— Какво?! — прогърмя Игнациус. — Нима искаш да кажеш, че се е превъплътил във военнослужещ от армията на тази страна?

— Той не само в това се превъплъщава.

— Това вече е сериозна работа. — Игнациус се прозина, а червеното сатенено шалче се свлече по ловджийската му шапка. — Значи всеки войник или моряк, когото виждаме, може чисто и просто да е някой умопомрачен и предрешил се декадент? Боже мой! Не е изключено да се окажем в центъра на потресающ заговор! Знаех си аз, че ще се стигне до нещо подобно! Съединените американски щати вероятно са напълно незащитени!

Младежът и морякът фамилиарно си помахаха един на друг и последният се скри от погледа им, тъй като зави покрай катедралата. На няколко крачки зад него вървеше полицаят Манкузо с козя брадичка и с барета.

— Ууу! — палаво се провикна младият човек, като видя как Манкузо дебне въпросния моряк. — Та това е онзи прекрасен полицай! Нима в полицията не е известно, че всички в Квартала го знаят?

— И него ли познаваш? — попита Игнациус предпазливо. — Това е един много опасен човек!

— Та него всеки го познава! Слава богу, че отново се е върнал! Започвахме да се чудим какво ли му се е случило. Толкова си го обичаме! Ууу, нямам търпение да видя каква нова маскировка ще му нахлузят! Трябваше да го мернеш преди няколко седмици — беше направо неустоим в каубойския костюм! — Младежът избухна в неудържим смях. — Едва-едва ходеше с онези ботуши, а глезените вечно му изневеряваха! Веднъж той ме спря на Чартърс, като се бях развихрил с профсъюзната капела на майчицата ти. Друг път пък ме спря на Дюмен и се опита да завърже разговор. Този ден беше с рогови очила и моряшка фланела. Каза ми, че е студент в Принстън и че е дошъл тук за ваканцията. Направо е страхотен! Толкова се радвам, че полицията пак го е върнала сред хората, които най-искрено го обичат! Убеден съм, че където и да са го пращали напоследък, само са му губили времето. Някои го предпочитат като английски турист. Въпрос на вкус. Аз лично го обожавам като полковник от Юга! Така си е: хора и вкусове — разни. На два пъти правихме тъй, че да го арестуват за непристойни предложения. Това открай време всява страхотен смут в полицията! Дано само да не сме му създали много неприятности, защото ни е толкоз по сърце!

— Той е изтъкан от злост! — заключи Игнациус, а после добави: — Чудно колцина ли от нашите „военни“ са чисто и просто като твоя приятел — замаскирани блудници?

— Кой знае? Де всичките да бяха такива…

— Естествено, това би могло да се превърне в заблуда от световен мащаб — каза Игнациус сериозно и замислено, а червеното шалче помръдваше ту нагоре, ту надолу. — И следващата война, току-виж, се превърнала в една масова оргия. О, небеса! Колко ли от армейските командири по света са чисто и просто умопомрачени дърти хомосексуалисти, които разиграват фалшива роля, плод на налудната им фантазия? Всъщност то може да се окаже и много полезно за света. Може да означава край на войните вовеки веков. Може би това пък е разковничето към вечния мир.

— И още как! — от мило по-мило се съгласи младежът. — Мир с цената на всичко!