Джон Тул - Сговор на глупци

— Нямам нищо против няколко благоприлични и с вкус приготвени маски — отвърна Игнациус след дълга пауза. — Навярно ще придадат и тъй необходимата интернационална атмосфера на събранието. Политиците открай време явно изгарят от желание да се ръкостиснат с монголоиди в етнически и национални носии. Даже като си помисля, най-добре ще е наистина да подтикнеш един-двама да се костюмират. При все това обаче не ще допуснем превъплъщения в нежния пол. Политиците едва ли държат да се показват сред подобни. Подозирам, че те ще станат причина за негодувание сред гласоподавателите от селата.

— Дай сега да бягам да намеря тази глупачка Тими. Ще й изкарам акъла!

— Пази се от макиавелиевския полицай! Подуши ли нещичко за заговора, свършено е с нас.

— Ууу, ако не ми беше толкова драго, че пак се е върнал в района си, щях да се обадя в полицията и тутакси да го арестуват за флиртуване с непознати! Не знаеш каква разкошна гримаса прави, като пристигне полицейската кола, за да го откара! А самите полицаи — да не ти разправям! Шедьовър, казвам ти! Така сме им признателни, че ни го връщат! Вече никой не ще посмее да го наскърбява! Доскоро, циганко!

И Дориан офейка, за да открие упадъчния морски. Игнациус хвърли поглед към Ройъл стрийт и се зачуди какво ли стана със Сдружението на жените художнички. Той се затътри към тротоарчето, където бе паркирана количката, спретна си един хотдог и се замоли богу да прати някакви клиенти, преди да е изтекъл и този ден. Установи с тъга докъде чак го беше завъртяла с колелото си Фортуна. И през ум не му беше минавало, че някой ден ще се моли хората да купуват от него хотдогчета. Е, поне имаше великолепен нов проект, с който да атакува Мирна Минкоф. Самата мисъл за учредителното събрание изпълни с радост. Този път хубостницата му недна веднъж завинаги да бъде пратена по дяволите!

Всичко опираше до съхранението. Джордж се чудеше какво да прави. Всеки следобед от един без нещо чак до три часа пакетите му бяха на ръцете. Веднъж отиде на кино, но дори там, в тъмния салон, докато гледаше двата филма за една нудистка колония, пак не се чувстваше удобно. Страх го беше да остави пакетите на съседен стол, още повече че се намираше и в такова кино. Затова ги положи в скута си, но пък така те му напомняха за присъствието си и през трите часа загорели голотии на екрана. Друг път ги носеше със себе си по време на досадните шляения из търговския и Френския квартал. И към три часа се чувстваше вече толкова капнал от маратонското препускане, че целият му ентусиазъм за пазарлък се изпаряваше. А и от два часа носене опаковката им се навлажняваше и се прокъсваше. Ако някой от пакетите се отвореше насред улицата, за следващите няколко години поправителното училище му беше в кърпа вързано. Защо ли се беше опитал да го арестува в тоалетната тайният агент? Та той нищо не бе направил. Онзи явно имаше интуицията на роден детектив!

Най-накрая Джордж се сети за местенце, където поне щеше да си отдъхне малко — катедралата „Сейнт Луис“. Той седна на една от скамейките, близо до ниша, от която искряха светлинки за нощно бдение, постави пакетите до себе си и започна да си рисува по ръцете. Когато рисунките бяха завършени, взе требника от рафта пред себе си, разгърна го и за да възстанови поизбледнелите си познания относно литургиите, разгледа картинките, изобразяващи как свещеникът преминава от една молитва към друга. Че литургията била нещо много просто, рече си Джордж. И заразгръща требника чак докато стана време да си тръгва. После взе пакетите и излезе на Чартърс стрийт.

Морякът, който се беше подпрял на стълба на една от уличните лампи, му намигна. В отговор Джордж направи цинично движение с татуираните си ръце и се затътри нататък по улицата. Но като пресече Пайрътс Али, дочу вик. Точно насред уличката побърканият продавач на хотдог се опитваше да намушка с пластмасовия си нож един педераст. Тоя продавач наистина беше пълно куку! Джордж спря за миг, за да погледа обецата и шала, които се клатушкаха и развяваха, съпровождани от писъците на педито. Продавачът положително не знаеше нито кой ден е, нито кой месец, нито пък коя година. Сигурно си мислеше, че сега е карнавалът преди Велики пости.

Но Джордж съвсем навреме забеляза тайния агент от тоалетната, който вървеше по уличката зад моряка. Приличаше на битник. Джордж мина на бегом зад една от арките на старинната испанска правителствена сграда, наречена Кабилдо, през пасажа излетя право на Сейнт Питър стрийт и продължи да тича, докато не стигна до автобусните спирки на Ройъл стрийт! Значи сега тайният се мотаеше и около катедралата! Джордж трябваше някак да си отмъсти на тия ченгета! Е, не можеше да им се отрече, че са досетливи. Божичко! Човек да не смее и да кихне!