Джон Тул - Сговор на глупци

— Време за губене не остана — твърдо подчерта Игнациус. — Апокалипсисът тропа на вратата.

— Нека тогава го направим идната седмица у дома.

— Трябва да намериш червено, бяло и синьо сукно за знамена — посъветва го Игнациус. — Без тях не може на политическо събрание.

— Десетки метра ще намеря! Цялата украса ще направя! И ще взема някои близки приятелки да ми помогнат.

— Да, така и трябва! — въодушеви се Игнациус. — Започнете да се организирате на всички нива.

— Ууу, и през ум не ми минаваше, че може да си толкова забавен! Такъв един враждебен беше в онзи ужасен и просташки бар!

— Личността ми е невероятно разнолика.

— Направо ме изумяваш! — Младежът се загледа в одеждите на Игнациус. — Като си помисли човек, че са те пуснали свободно да се мотаеш насам-натам! До известна степен ти се възхищавам.

— Много ти благодаря — рече Игнациус мило и с доволство. — Болшинството глупаци така и не схващат моя светоглед.

— Не може да бъде!

— Знаеш ли, подозирам, че под наглата ти и вулгарно женствена фасада се крие нещичко като душа. Запознат ли си с творбите на Боеций?

— На кого? Ууу, божке, ами не! Аз дори вестници не чета.

— Значи незабавно трябва да ти съставим образователна програма, за да съумееш да разбереш кризата на нашата епоха! — заяви тържествено Игнациус. — Ще започнем с римляните, в това число и Боеций, естествено. А сетне трябва доста да задълбаеш в ранното средновековие. Ренесансът и Просвещението можеш да ги прескочиш. Те в по-голямата си част са опасна пропаганда. Знаеш ли, като се замисля, най-добре ще е да прескочиш и романтиците, пък и викторианците. А що се отнася до съвремието, ще трябва да изучиш няколко комикса.

— Бе ти си фантастичен!

— Ще ти препоръчам „Батман“, тъй като героят показва тенденция към извисяване над обществената бездна, в която се е озовал. Освен това нравствеността му е доста непреклонна. Аз го уважавам, и то твърде.

— Ууу, гледай, гледай! Ето го пак Тими! — Морякът пресичаше Чартърс стрийт в противоположна посока. — Не му ли омръзва да върви все по стария, познат маршрут? Напред-назад, напред-назад… Виж го само! Вече сме зима, а още не е свалил летните одежди. Той, естествено, дори не подозира, че е тъй лесна мишена за бреговите патрули. Направо не можеш да си представиш колко тъпо и загубено е това момче!

— Лицето му като че ли е доста навъсено — отбеляза Игнациус. „Художникът“ с баретата и козята брадичка също пресече Чартърс, следвайки моряка на няколко крачки разстояние. — О, боже мой! Тази нелепост, съблюдаваща закона, ще провали всичко. Той е на всяка гозба мерудия! Ще трябва навреме да изтичаш и да предпазиш умопомрачения моряк. Усетят ли го военноморските власти, те ще разкрият, че е подставено лице, а това ще бъде краят на нашата политическа стратегия! Махни го този клоун, преди да е опропастил най-пъкления политически удар в историята на западната цивилизация!

— Ууу! — възкликна радостно младежът. — Отивам да му го кажа! Чуе ли какво за малко не е направил, ще изпищи и ще припадне.

— И да не отслабиш подготовката, ей! — предупреди Игнациус.

— Ще работя до пълно изтощение! — весело отвърна онзи. — Събрания на съкварталците членове, регистриране на гласоподавателите, памфлети, комитети… Някъде около осми ще устроим и самото учредително събрание. Аз живея на Сейнт Питър стрийт, в натруфената жълта сграда точно до Ройъл. Не можеш да я сбъркаш! Ето и визитната ми картичка.

— О, боже мой! — промърмори Игнациус, като гледаше изисканата малка картичка. — Нима е възможно да се назоваваш Дориан Грийн?

— Да бе, страхотно е, нали? Кажа ли ти истинското си име, едва ли вече ще ми проговориш. Толкова е безцветно, че ми иде да се гръмна само като си го спомня! Роден съм в една житна ферма в щата Небраска. Вече можеш да си представиш…

— Както и да е. Аз пък се казвам Игнациус Дж. Райли.

— Е, не е чак толкоз лошо. Мислех си, че се казваш Хорас, Хъмфри или нещо от този сорт. Само недей да ни изоставяш. И упражнявай речта си. Гарантирам, че ще се стече огромна тълпа. Хората едва-що не изпукаха от скуката и общото униние, така че ще се трепят за покани. Дрънни ми и ще заковем точната дата.

— Не забравяй да подчертаеш важността на това историческо тайнство — добави Игнациус. — Нощни пеперудки в нашето монолитно ядро не са ни нужни!

— Не е изключено да се появят и костюмирани. Именно в това е прелестта на Ню Орлиънс! Стига да искаш, цяла година можеш да си ходиш маскиран! Шегата настрана, понякога кварталът е като един огромен бал с маски! Дори не мога да различа приятелките си от враговете! Но ако ти си против костюмите, ще им кажа, въпреки че сърчицата им ще посърнат от разочарование! Месеци наред не сме имали забава като хората!