Джон Тул - Сговор на глупци

— В полицията ще повярват на всяка моя дума.

— Дай да сменим темата.

— И вероятно ще те затворят за няколко години.

— Ооо, ама ти наистина си някъде из облаците.

— Защо ли всъщност седя тука да те слушам? — рече Игнациус и нахлузи чортовите си ботуши.

— Ууу! — изписука щастливо младият човек. — Какво изражение само! Като Бети Дейвис със стомашно разстройство!

— Я да не разговаряш с мен, дегенерат неден! Бягай да играеш с приятелчетата си! Убеден съм, че в квартала гъмжи от тях.

— Как е милата ти майчица?

— Не желая декадентските ти устни да сквернословят това свято име.

— Но тъй като вече съм го сторил, я кажи: добре ли е тя? Каква сладка и мила женица, пък и толкоз непорочна! Голям късметлия си ти!

— Не ще обсъждам качествата й точно с теб.

— Щом искаш, така да бъде. Дано само тя да не узнае, че се носиш нагоре-надолу като някаква унгарска Жана д’Арк. И тая обеца… Ама досущ като на унгарка!

— Ако ти се е приискал такъв костюм, купи си! — сопна се Игнациус. — И ме остави на мира.

— Убеден съм, че подобно нещо отникъде не може да се купи! Ууу, всички ще паднат, явя ли се така на някоя забава!

— Подозирам, че забавите, на които ходиш, са същински апокалипсис, разигран на живо. Знаех си, че обществото ни това го чака. След няколко години ти и приятелчетата ти вече ще владеете тази страна.

— Ууу, така и мислим да направим — сърдечно се усмихна младият човек. — Поддържаме връзки с най-високопоставени лица. Направо няма да повярваш!

— Напротив, ще повярвам. Това Хросвита отдавна можеше да го предскаже.

— За бога, тази пък коя е?

— Средновековна монахиня пророчица. Тя направлява моя жизнен път.

— Ууу, ти си самата фантазия! — възкликна младежът. — И въпреки че нямаше за къде повече, май си напълнял, а докъде ще стигнеш така? В твойта тлъстина има нещо тъй невероятно просташко!

Игнациус се изправи на крака и мушна младежа право в гърдите с пластмасовата сабя.

— Това ти се полага, отрепко! — кресна той и замуши сабята в пуловера от кашмирска вълна. Но връхчето й се отчупи и падна на плочника.

— Олеле майчице! — изпищя младият човек. — Тлъста лудетино, ще ми скъсаш пуловера!

В горния край на уличката участничките в Сдружението на жените художнички сваляха картините си от оградата и сгъваха алуминиевите шезлонги подобно на араби, които се канят да се измъкнат крадешком. Тазгодишната им изложба на открито беше напълно провалена.

— Аз съм мъстителен меч в името на вкуса и благоприличието! — крещеше Игнациус. Веднага щом поднови атаката срещу пуловера с потрошеното си оръжие, дамите започнаха една по една да се измъкват към Ройъл стрийт. Неколцината изоставащи дърпаха в паника магнолиите и камелиите.

— Защо ли те заговорих, малоумнико! — изсъска озлобено младият човек. — Това е най-хубавият ми пуловер!

— Уличник! — ревна Игнациус и затърка със сабята по гърдите на младежа.

— Ууу, какъв ужас!

Той се опита да избяга, но Игнациус здраво го държеше за лакътя със свободната си ръка. Младежът обаче провря пръст в гигантската обеца на Игнациус, дръпна го надолу и изрече право в лицето му:

— Пускай меча!

— О, небеса! — Игнациус захвърли меча върху плочника. — Убеден съм, че ухото ми е натрошено!

Младежът пусна обецата.

— Това преля чашата! — профъфли Игнациус. — Ще гниеш в затвора до края на живота си!

— Я ми погледи пуловерчето бе, противно чудовище!

— И най-цветистата отрепка ще я е срам да се покаже в подобен изтърсак! Човек трябва да има срам или поне малко вкус, що се отнася до облеклото!

— Ах ти, ужасна твар! Ах ти, грамадо недна!

— Навярно ще се наложи да прекарам няколко години в здравно заведение за очи, уши, нос и гърло, докато ме излекуват от онова, което ми причини — рече Игнациус и опипа ухото си. — Бъди сигурен, че всеки месец ще ти пращат смайващи сметки за лекарските хонорари. Адвокатският ми корпус ще те навести на заранта, независимо от това къде упражняваш съмнителната си дейност. Предварително ще ги предупредя, че е възможно да чуят или видят какво ли не. Всички те са великолепни юристи, стожери на обществото, креолски учени аристократи, но познанията им относно потайните форми на съществуване са доста ограничени. Не е изключено и да откажат да се срещнат с теб. Възможно е да изпратят значително по-нископоставен служител, някой младши съдружник, приет в кантората им чисто и просто от съжаление.

— Ах ти, ужасно и противно животно!