Джон Тул - Сговор на глупци

— Вървете си!

— Ако вие, „художнички“, бяхте участвали в украсата на Сикстинската капела, тя в крайна сметка щеше да заприлича на особено просташка железопътна гара — изсумтя Игнациус.

— Няма да се оставим да ни обижда един продавач грубиянин! — надменно заяви говорителката на бандата големи шапки.

— О, разбирам! — провикна се Игнациус. — Значи вие сте онези, които чернят името на продавача на хотдог!

— Той е побъркан!

— Какъв простак!

— Пък и грубиянин!

— Не го подкокоросвайте!

— Присъствието ви тук е нежелателно! — рече говорителката простичко, но хапливо.

— В това не се и съмнявам! — Игнациус едва-едва си поемаше дъх. — Вие явно се боите от човека, който не е изгубил досег с действителността, от човека, който правдиво може да опише всичките ви набези спрямо нещастното платно!

— Моля, вървете си! — разпореди говорителката.

— И ще го сторя! — Игнациус сграбчи дръжката на количката си и я забута напред. — Ей, жени, вие трябва да паднете на колене и да молите прошка за онова, което видях тук, на оградата!

— Този град действително върви към разруха, щом такива щъкат по улиците — промълви една женица, а Игнациус се заклатушка напред.

Едно малко камъче го удари в тила и това го сепна. Той гневно забута количката по плочника. В края на уличката я паркира върху малкото тротоарче така, че да не се вижда. Боляха го краката, а не искаше никой да прекъсва почивката му с желания за покупка на хотдог. И въпреки че търговията бе в пълен застой, не биваше да се забравя, че идва време, когато трябва да останеш верен на себе си и да помислиш най-напред за собственото си добруване. Още малко разносна търговия и това вече нямаше да са крака, а кървясали кютуци.

Игнациус приклекна върху страничните стъпала на катедралата. Не му беше особено удобно. Това, че напоследък бе понапълнял, това, че се подуваше, откакто клапата му бе престанала да действа, го караше да се чувства доста неудобно във всяко друго положение, освен в изправено и легнало. Той си свали ботушите и започна да разглежда огромните си крачища.

— Мили боже! — обади се някакъв гласец зад него. — Какво виждат очите ми? Излизам да разгледам тази кошмарно просташка изложба и какво съзирам като експонат номер едно? Духа на Лафит пирата? Или не! Това е Фати Арбъкъл! Или може би Мари Дреслър? Казвай бързо или ще почина!

Игнациус погледна нагоре и видя младежа, който беше купил шапката на майка му в „Нощна веселба“.

— Махни се, суета! Къде е шапката на майка ми?

— Ох, онази ли — въздъхна младият човек. — Май че беше унищожена на един страшно лудешки купон. Всички хлъцнаха, като я видяха!

— В последното съм убеден, но не ще и питам как е била осквернена.

— Аз и бездруго не си спомням. Мартинитата бяха малко множко за крехката ми същност.

— О, боже мой!

— Питам те в неговото име, защо си в такава чудновата премяна? Приличаш на Чарлс Лотън, предрешен като циганска царица. На какъв си се направил? Ще ми бъде много интересно да узная.

— Разкарай се, самодоволнико проклети! — оригна се Игнациус, а шумът от газовия изблик се отрази като ехо сред околните постройки. Шапките на жените художнички от Съдружието се обърнаха към източника на вулканоподобните звуци. Игнациус изгледа кръвнишки светлокафявото кадифено сако, бледоморавия пуловер от кашмирска вълна и русия кичур, който се спускаше над челото на одухотвореното, сияещо лице. — Махни се от мен или ще бъдеш повален!

— Олеле майчице! — изсмя се младежът с кратки и по детски заразителни хихикания, от които мъхнатото му сако се затресе. — Ама ти наистина си побъркан!

— Как смеещ?! — извика Игнациус. Той разкопча сабята си и понечи да наложи прасците на младежа с пластмасовото оръжие. Но онзи се разкикоти и с танцова стъпка започна да избягва ударите, а гъвкавите му движения го правеха труднодостижима цел. Накрая, танцувайки, прескочи уличката, като махаше с ръка. Игнациус сграбчи един от слонските си ботуши и го запрати по фигурата, която къдреше пирует след пирует.

— Ууу! — подвикна младежът, улови ботуша и го изстреля обратно по Игнациус, като го уцели право в лицето.

— О, боже мой! Обезобразиха ме!

— Млък!

— Само да си мръдна пръста и ще те арестуват за нападение!

— Ако бях на твое място, щях да стоя колкото се може по-далеч от полицията. Какво смяташ ще си рекат, като ти видят одеждите, чудотворке? И мен ли ще арестуват за нападение? Хайде да бъдем поне малко реалисти. Изненадва ме това, че въобще са те пуснали да се шляеш насам-натам, нагизден като ясновидка. — Младежът щракна капачето на запалката си, запали цигара „Салем“ и пак щракна, за да я затвори. — С тия боси крака и сабята играчка, а? Не се занасяй!