Джон Тул - Сговор на глупци

— Бас държа, че готвиш хубаво, нали? — попита Дарлин.

— Майка ми не готви — обади се Игнациус педантично. — Тя овъглява ястията.

— И аз готвех, като си имах мъж — продължи Дарлин. — Ама май използвах повече консерви. Много си падам по испанския ориз и по спагетите с доматен сос.

— Консервираната храна е едно истинско извращение — заключи Игнациус. — При това действа зле най-вече на душата.

— О, божке, лакътят пак почва да ме върти! — изпъшка мисис Райли.

— Моля те, в момента аз говоря — прекъсна я синът й. — Аз не ям консерви! Веднъж опитах и усетих, че вътрешностите ми започнаха да атрофират.

— Добре си се изучил! — възхити се Дарлин.

— Игнациус изкара университета. После се мота там още четири или пет години, за да си вземе научната степен. И много шик завърши.

— „Много шик завърши…“ — повтори леко засегнато Игнациус. — Моля те да уточниш. Какво имаш предвид с това „много шик завърши“?

— Не говори така на майки си де — упрекна го Дарлин.

— Ох, понякога тъй лошо се държи с мене! — проплака мисис Райли. — Какво знаеш ти?! Като си помисля само колко съм направила за него…

— Какви ги говориш, майко?

— Не ме цениш ти мене!

— Веднага престани! Както изглежда, попрекали с бирата.

— Държиш се с мен, като че ли съм някоя отрепка! А аз съм толкова добра към него — хлипаше мисис Райли. После се обърна към Дарлин: — Изхарчих цялата застраховка на горката баба Райли да го издържам осем години в университета, а оттогаз той само се излежава вкъщи и гледа телевизия.

— Що не се засрамиш бе! — нахвърли се Дарлин върху Игнациус. — Такъв голям мъжага! Я погледни нещастната си майчица!

Мисис Райли се беше свлякла върху бара, хълцаше и стискаше в ръка чашата с бира.

— Но това е нелепо! Майко, престани веднага!

— Ако знаех, че си толкова жесток, господинчо, въобще нямаше да слушам шашавата ти история за рейса!

— Майко, ставай!

— И без това приличаш на една дебела откачалка! — добави Дарлин. — Веднага трябваше да се досетя! Гледай само как плаче бедната женица!

Дарлин се опита да избута Игнациус от стола, но той взе, че се стовари върху майка си, която изведнъж престана да реве и простена:

— Лакътят ми!

— Какво става тук? — попита една импозантна жена на средна възраст, застанала пред тапицираната с бледозелена кожа врата на заведението. Хубавото й тяло беше загърнато в черно кожено манто, което леко проблясваше от дъждеца. — Изляза за няколко часа да напазарувам и гледай само! Май трябва през цялото време да си седя тука и да си отварям очите, иначе, току-виж, сте ми съсипали капиталовложението.

— Две нищо и никакви си пияндета — отвърна барманът. — Откакто са дошли, гледам да ги разкарам, но те се лепнаха като мухи.

— А ти, Дарлин? — попита я жената — Големи приятелчета сте станали, а? Какво се помайваш на бара с тия двамата?

— Тоя тука тормози майка си — обясни Дарлин.

— Майка си ли?! И такива ли ги имаме вече? Запада бизнесът, това си е!

— Моля?! — възропта Игнациус.

Жената не му обърна никакво внимание, но съзря празната намачкана кутия върху бара и се развиха:

— Тук някой си е правил пикник, а? По дяволите! Колко пъти ще ви разправям за мравките и мишките!

— Моля?! — повторно възнегодува Игнациус. — Не забравяйте, че майка ми е тук!

— Ама че късмет имам — целият ми под в счупени стъкла точно сега, когато си търся чистач! — Тя погледна гневно бармана. — Изхвърли ги тия двамата!

— Слушам, мис Лий.

— Не се безпокойте — отрони мисис Райли. — И без това си тръгваме.

— При това незабавно! — добави Игнациус и се заклати към вратата, изоставяйки майка си сама да слиза от високия стол на бара. — Побързай, майко! Тази жена прилича на нацистки комендант. Може да ни нападне!

— Я чакай! — викна мис Лий и сграбчи Игнациус за ръкава. — Колко дължат тия типове?

— Осем долара — отвърна барманът.

— Това е пладнешки обир! — прогърмя гласът на Игнациус. — Ще си имате доста разправии с нашите адвокати!

Мисис Райли плати с две от банкнотите, които младежът й беше дал, и олюлявайки се покрай мис Лий, промърмори:

— Ние разбираме, като не ни щат. Може да си пийнем и на друго място.

— Чудесно! — отвърна й мис Лий. — Обирайте си крушите! Клиенти като вас са смърт за търговията!

След като тапицираната врата се затвори зад семейство Райли, мис Лий заключи:

— Никога не съм обичала майките. И собствената си не мога да я гледам!

— Мойта пък беше курва — обади се мъжът с фиша за конните състезания, без да вдига погледа си от листа.