Джон Тул - Сговор на глупци

Той дръпна нагоре бархетната си нощница и погледна подутия си корем. Да, нерядко се подуваше, когато лежеше сутрин и размишляваше върху злополучния обрат на събитията след Реформацията. А всеки път, когато през съзнанието му преминеше Дорис Дей или експресният автобус, централната област на тялото му се разрастваше с къде-къде по-голяма скорост. Но след опита да го арестуват и след катастрофата тя се подуваше без каквато и да било причина, а пилорната му клапа най-безразборно се затваряше и изпълваше стомаха му с газ, който нямаше откъде да излезе, но за сметка на това показваше твърд характер и неприязън към безизходицата, където се беше озовал. Игнациус се чудеше дали пилорната му клапа, подобно на Касандра, не се опитваше да му съобщи нещо. Като капацитет по средновековието, той вярваше в rota Fortunae или казано с други думи, в колелото на Съдбата — главната идея на De Consolatione Philosophiae, философският труд, който бе положил основите на средновековната научна мисъл. Боеций, този велик римлянин, написал De Consolatione в затвора, където бил несправедливо хвърлен от императора, беше казал, че сляпата богиня ни върти на колелото, че щастието ни спохожда на периоди. Нима нелепият опит да арестуват него, Игнациус, полагаше началото на злополучен период? Нима колелото шеметно се устремяваше надолу? Катастрофата също беше лоша поличба. И той се почувства разтревожен, защото независимо от цялата си философска мъдрост Боеций е бил подложен на мъчения и убит. А сетне клапата му отново щракна и той се претърколи накъм лявата си страна, за да я принуди да се отвори.

— О, Фортуна! О, ти, сляпа и нехайна богиньо, на чието колело съм прикован! — Игнациус се оригна. — Не ме премазвай под своите спици! Въздигни ме нависоко, о, божествена!

— Какво си мърмориш там, момче? — попита майка му иззад вратата.

— Моля се! — гневно й отвърна Игнациус.

— Полицаят Манкузо ще ме навести днеска заради катастрофата. Я по добре вземи да кажеш едно „Отче наш“ и за мен, сладурче.

— О, господи! — промърмори Игнациус.

— Хубаво е, че се молиш, муци. Все се чудех какви ли ги вършиш, като почнеш да се заключваш там.

— Моля ти се, махай се! — простена Игнациус. — Опропастяваш религиозния ми екстаз!

Както си лежеше на една страна, Игнациус мощно заподскача и щом усети, че ще се оригне, отвори устата си в очакване, но оттам се изтръгна само леко изхълцване.

Все пак подскоците оказаха известен физиологически ефект. Той докосна малката ерекция, устремила се надолу към чаршафа, задържа я в ръката си и се отпусна, опитвайки се да реши какво да прави. В това си положение — с усуканата около гърдите червена бархетна нощница и масивния корем, провиснал върху дюшека, той някак с тъга си помисли, че след осемнадесетгодишно практикуване хобито му бе преминало в обикновен механичен акт, лишен от полета на въображението и фантазията, който някога бе успявал да въплъти в него. По едно време бе съумял да го издигне до артистични висоти, упражнявайки го с вещината на творец и философ, на учен и благородник. Все още някъде в стаята му лежаха на скришно място пособията, които бе използвал — гумената ръкавица, парченцето от копринена калъфка на чадър и кутийката вазелин. Самото им прибиране, след като всичко свършеше, бе започнало да го потиска твърде много.

Игнациус действаше и се съсредоточаваше. Най-сетне се появи видение — познатите очертания на голямото и предано коли, с което бяха неразделни, докато учеше в гимназията. „Уафф!“ На Игнациус отново му се счу познатият лай на Рекс: „Уаф! Уаф! Ааффф!“ Рекс беше като жив. С клюмнало ухо, задъхан… Призракът прескочи една ограда, гонейки подхвърлената играчка, която по неведоми пътища се приземи посред юргана на Игнациус. С приближаването на кафяво белезникавата козина очите на Игнациус се разшириха, сетне се сбраха на носа и се затвориха, а той изнемощяло се отпусна сред четирите възглавници с надеждата, че някъде из стаята ще се намери и салфетка.

— Идвам за портиерската работа, дето сте я обявили във вестника.

— Така ли?! — Лана Лий впери поглед в слънчевите очила. — Имаш ли препоръки?

— Един полицай ми даде. Вика ми да се навра някъде по цял ден да бачкам — обясни Джоунс и изстреля струйка дим в празния бар.

— Съжалявам, но без полицейски типове! Не стават за тоя бизнес. Трябва да внимавам за капиталовложението си!

— Бе аз още не съм тип, ами тия ше земат да ме гепат за скитня и щото не се знаело от какво я карам. В очите ми го рекнаха. — Джоунс се оттегли в образувалия се облак дим. — Викам си, „Нощна веселба“ ще ми помогне да стана член на обществото, ше спаси едно чернокожо момче от пандиза. Пък аз и на мухата път ще правя и все за това как тачат гражданските права в „Нощна веселба“ ше приказвам.