Джон Тул - Сговор на глупци

28 т.м., четвъртък, начало 20:00 часа.

СЪЮЗ НА МЛАДИТЕ ЕВРЕИ — ГРАНД КЪНКОРС

Вход: 1.00 долар — ИЛИ — Подпис под петиция „Минкоф“, която неумолимо настоява за ПОВЕЧЕ И ПО-УДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН СЕКС ЗА ВСИЧКИ, а за малцинствата — ударна програма! (Петицията ще бъде изпратена във Вашингтон.) Подпишете незабавно и спасете Америка от половото невежество, въздържанието и страха! Убедена ли сте, че желаете да подкрепите това дръзко и жизненонеобходимо движение?!

— О, боже мой! — процеди Игнациус през мокрите си мустаци. — Вече и на обществени места ли й позволяват да говори? И какво означава заглавието на това нелепо писание? — Той още веднъж, и то с озлобление, прочете афиша. — Във всеки случай убеден съм, че ще говори дръзко. Малко извратено е от моя страна, но не бих се отказал да послушам тая кучка как бръщолеви, и то пред аудитория. Що се отнася до нарушението на приличието и добрия тон, този път тя е надминала и себе си!

Следвайки изрисуваната на ръка стрелка, съпътствана от „ОБЪРНИ“ в долния край на афиша, Игнациус го завъртя и се зачете в онова, което Мирна беше написала на обратната страна!

Господа,

Какво става, Игнациус? Отдавна не си се обаждал. Впрочем не те виня, че не ми пишеш. Аз май попрекалих в последното си писмо, но то е, защото бях обезпокоена от налудната ти фантазия, чиито корени най-вероятно са разположени е твоето нездраво отношение към секса. Много добре знаеш, че още от първата ми среща аз задавам сондиращи въпроси, за да си изясня какви точно са сексуалните ти наклонности. Моето единствено желание бе да помогна да откриеш свой собствен начин за изразяване и удовлетворение чрез един естествен и животворен оргазъм. Храня уважение към твоя разум и винаги съм приемала ексцентричните ти склонности, и именно затова копнея да видя, че достигаш безметежната извисеност, която настъпва при създаване на идеалното умствено-сексуално равновесие. (Един истински, взривителен оргазъм ще очисти твоята същност и ще те изведе от тлението!) Само недей да ми се сърдиш за писмото!

Ще ти разясня афиша малко по-нататък, защото си мисля, че би желал да разбереш как се стигна до тази дръзка и вълнуваща лекция. Но най-напред се налага да те известя, че се отказахме от филма, така че ако си възнамерявал да играеш ролята на наемодателя, избий си го от главата. Основна причина се оказа липсата на средства. Не можех да изстискам повече нито един сребърник от баща си и Лиола, находката от Харлем, се настрои доста враждебно заради хонорара (или по-скоро затова, че такъв нямаше да има) и в крайна сметка пусна една-две забележки, които ми се сториха леко антисемитски. А и кому е нужно момиче, което не е убедено дотолкова, че безплатно да отдаде труда си, щом това е от полза за нейната нация? Самюъл пък взе решение да стане лесничей в щата Монтана, тъй като възнамерява да пише драматическа алегория, ситуирана сред непрогледните гори („Невежество и порядки“), и желае да усети листака. Доколкото го познавам, не се съмнявам в две неща: в това, че ще се провали като лесничей, но пък алегорията му ще бъде предизвикателна и спорна, изпълнена с неудобни истини. Желая му успех. Той няма грешка!

Но да се върна към лекцията. Като че ли най-сетне открих подиум, от който да изповядвам своята философия и т.н. Всичко стана малко странно. Преди няколко седмици бях на едно събиране, което мои приятели устроиха в чест на едно момче без грешка , което току-що се бе завърнало от Израел. Той наистина беше невероятен! Ама сериозно!

Игнациус изпусна малко „райски газ“.

Часове наред пя народните балади, които научил там; знаменателни песни, пълно потвърждение на теорията ми, че музиката поначало трябва да е средство за социален протест и начин на изказ. Ние го слушахме в захлас, все искахме още и още. Сетне всички започнахме да разговаряме на много и най-различни нива и аз споделих с него онова, което по принцип ми е на сърцето.

— Хааа-хм! — могъщо се прозина Игнациус.

Той ме попита: „Защо таиш всичко това у себе си, Мирна? Защо не го споделиш с хората?“ А аз му обясних, че често говоря на нашите дискусии, както и пред моя кръжок за групова терапия. Разказах му и за писмата си до един редактор, които бяха отпечатани в „Нова демокрация“, „Човекът и масите“ и „Сега!“.

— Я да излизаш от ваната бе, момче! — Игнациус се сепна от виковете, които майка му отправяше от другата страна на вратата.

— А защо? — попита той. — Ти ли ще я използуваш?

— Не!