Джон Тул - Сговор на глупци

— Какво се е случило, Айрини, душко? — обади се прочувственият жабешки баритон на мисис Баталия.

— За Игнациус…

— Какво е направил тоя път? Кажи на Санта, муце.

— Ей сегичка! Само да видя още ли се кисне във ваната… — Мисис Райли се ослуша обезпокоена, защото от банята се носеха страхотни плясъци. През олющената врата се промъкна едно гръмко изпръхтяване, наподобяващо рев на кит, и нахлу във вестибюла. — Всичко е наред. Още си е там. Санта, теб не мога да те лъжа. Сърцето ми направо е разбито!

— Ай!

— Само преди час Игнациус се върна вкъщи, облечен като касапин!

— Ами чудесно! Значи си е намерил работа дебелият нехранимайко.

— Но не в месарница бе, пиленце — продължи мисис Райли, а гласът й потреперваше от мъка. — Сега ще продава хотдози с една количка!

— Сериозно?! — изкряка Санта. — Хотдогчета? Ама не по улиците, нали?

— Напротив, пиленце, по улиците, като истински нехранимайко…

— Точно така, момичето ми. Нехранимайко. Дори по-лошо. Ако четеш полицейските известия по вестниците, ще видиш, че всичките са бандити и скитници.

— Какъв ужас!

— Някой трябва яката да го нашляпа твоето момче!

— Връща се днеска и още от вратата кара да позная що за работа си е намерил. И аз, Санта, първото, което ми дойде… Казвам му: „Касапин“, нали така?

— Естествено!

— А той най-безочливо ми вика: „Студено… Познай пак!“ И така, цели пет минути, докато не останаха служби, дето се носят такива бели дрехи. Най-накрая той ми вика: „Нито веднъж не налучка! Ще продавам хотдог!“ Едва-що не умрях, Санта! Едва-що не тупнах там, в кухнята на пода! И колко по-добре щеше да е, ако си бях строшила главицата на линолеума!

— Това нямаше да го затрогне…

— Нямаше ами!

— Такъв като него — никога…

— Пет пари не дава той за клетата си майчина! — продължи мисис Райли. — И забележи, при цялото това образование! Да продава кренвирши на улицата посред бял ден!

— А ти какво му рече, моето момиче?

— Нищо не му казах. Докато успея да си отворя устата, той хукна към банята. И още си стои там, заключил се е вътре и плиска ли, плиска вода къде ли не…

— Стой така, Айрини, че са ми дали едно от внучетата да го гледам днеска — рече Санта и кресна на някой от другия край на линията. — Марш от печката, Чармен! Марш да си играеш на тротоара, че зъбките ще ти избия!

Детето отговори нещо.

— Божичко! — продължи Санта, но този път към мисис Райли. — Много са сладки тия дечурлига, но понякога, знам ли? Чармен! Марш навънка да си играеш с колелото, че главичката ще ти откъсна! Стой така, Айрини!

Мисис Райли чу как Санта остави слушалката, как изпищя дете и се затръшна врата, след което Санта се обади:

— Ой, божке! Казвам ти, Айрини, ти му говориш на това дете, а то не чува! Спагети искам да й сготвя, а тя все ми бърка в тенджерата! Монахините в училището би трябвало по-често да я шляпат. Нали го знаеш Анджело? Да беше видяла как го пердашеха, като беше малък! Веднъж една го беше запратила право в черната дъска! И ето защо Анджело сега е толкова внимателен, пък и такъв сладур!

— Сестрите направо се бяха влюбили в Игнациус. Какво миличко детенце беше само! Печелеше всичките свети картинки, дето ги дават, когато някой много знае.

— Трябвало е по главата да го бият!

— И като ми ги носеше вкъщи… — заподсмърча мисис Райли. — Можех ли да си помисля, че дотук ще стигне — да продава хотдог посред бял ден! — Тя се закашля нервно и поривисто в слушалката. — А Анджело как я кара, муце?

— Жена му, Рита, ми звънна преди малко да ми каже, че той положително ще й се върне с пневмония, задето виси по цял ден в клозета. Истина ти казвам, Айрини, тоя Анджело е станал бял като призрак! Ченгетата явно не се държат с момчето както подобава! А той все за полицията говори, направо я обича! Като завърши училището, направо да си помислиш, че се е дипломирал от Айвъри Лийг 16 16 Общо название на няколко реномирани американски университета. — Б.пр. . Толкова се гордееше!

— Да бе, зле изглежда, клетото момче! — съгласи се мисис Райли. — И лоша кашлица го мъчи! Е, може и малко по-добре да се почувства, като прочете онова, дето Игнациус ми е дал за него. Вика ми, че било не литература, а чисто вдъхновение!

— Ами?! Не му вярвам аз на това „вдъхновение“, щом Игнациус го дава. Сто на сто само мръсотии ще пише вътре!

— Представи си някои познат да го види с количката!

— Не се срамувай, душко. Ти не си виновна, че се е пръкнал такова келеме! — изсумтя Санта. — Мъж ти трябва в тая къща, та да го оправи веднъж завинаги! И ще го намеря аз оня мил дядко, дето питаше за тебе.