Джон Тул - Сговор на глупци

Джоунс пак се вторачи в рекламата, а Лана Лий заключи шкафчето. После се загледа в калните бразди по пода, които те караха да си мислиш, че Джоунс не е мел, а по-скоро е орал, защото ивиците чист под се редуваха с купчинки кал. Лана не знаеше, но точно в това се състоеше коварният саботаж на Джоунс. А за в бъдеще той имаше далеч по-големи планове.

— Ей, ти! Я само погледни пода!

Джоунс колебливо погледна иззад слънчевите очила и успя да види самото нищо.

— Уау! Много ти е готин пода! Айааа! В „Нощна веселба“ всичко е първа класа!

— А тоя боклук виждаш ли го?

— За двайсе долара седмично нищо не е. Ше почне да изчезва, когато доларите станат педесе-шейсе.

— Щом ти плащам, искам да вършиш работа! — ядоса се Лана.

— Виж кво, ти пробвала ли си да живееш с надница като мойта? Брикетите да не си купуват яденето и дрехите по цени като за тях? Какви си ги мислиш, а? Седи си тя тука и си играе с молива! Уау! Знаеш ли как си купуват цигарите при нас? По два цента едната, щото не могат да си купят цял пакет! Да не им е лесно, а? Да имаш да вземаш! И да не мислиш, че те будалкам? Ама ми писна вече — или се скиториш по улиците, или едва-едва я креташ с такава надница!

— А кой те прибра от улицата и ти даде работа, когато ченгетата аха, и да те пъхнат в пандиза заради скиторенето? Помисли си и по тоя въпрос някой път, когато тъпееш зад скапаните си цайси.

— Тъпея, а? Дрън-дрън! Да тъпееш, май не значи да чистиш тоя шибан бардак. Чистя и бриша лайната на кьоркютук пияните ти клиенти! Ама аз ги съжалявам тия хорица; влизат тука и си викат, ей сега ще се позабавляваме! Не знаят, че ако не пукнат от смертелна капчица в пиячката, то положително в леда ги чака трипер, ей! А като говориш за пари, май може и малко повече да пуснеш, щом приятелчето от приюта престана да се навърта. Като кръцна благотворенията, що не ми буташ малко от паричките за УНИЦЕФ-та?

Лана не отвърна нищо. Тя прикачи касовата бележка от кутията с тебешири към счетоводния тефтер, за да я включи в списъка на всичко, което се надяваше да бъде приспаднато по описа, съпътстващ данъчната декларация за общия доход. Беше купила на старо и един географски глобус. И неговата касова бележка попадна в чекмеджето. Сега й трябваше само една книга. Следващия път като се видеше с Джордж, щеше да му каже да й донесе. Сигурно му се намираше някоя от времето, преди да го изритат от гимназията.

На Лана все пак й бе отнело известно време, за да насъбере тази защитна маскировка. Докато нощем идваха цивилните, от тревоги и работа не й оставаше минутка, за да се заеме с проекта на Джордж. Налице бе и главният проблем — Дарлин, най-несигурният момент в цялостната й защита срещу цивилната полиция. Но ето че те си отидоха точно така ненадейно, както и дойдоха. Лана беше усетила всеки един от тях още с влизането му и тъй като предвидливо разкара Дарлин от бара и я прати да тренира с птицата, беше ясно, че полицаите няма с какво да се захванат. Освен това се погрижи никой да не им обръща внимание. Да, много трябва да си препатил, за да можеш веднага да разпознаеш едно ченге. Но ако можеш да го направиш, ще си спестиш доста неприятности.

Само две неща трябваше да бъдат уредени. Едното беше книгата. Щом я искаше с книга, Джордж можеше и сам да й я достави. Лана не възнамеряваше да купува книга, та било то и на старо. А другото бе отново да върне Дарлин на бара, тъй като полицаите вече си бяха обрали крушите. На такива като нея бе по-изгодно да плащаш на процент, отколкото да им броиш заплата. А като видя какво правят Дарлин и птицата на сцената, тя реши, че засега „Нощна веселба“ спокойно можеше да мине и без циркаджилъци.

— Къде е Дарлин? — обърна се Лана към Джоунс. — Искам да й съобщя нещо за нея и за птицата.

— Обади се и каза, че ще се весне следобед по някое време да порепетира — заяви Джоунс на рекламата, която старателно изучаваше. — Първо щяла да занесе пилето на ветеринар, щото вика, че му капела перушината.

— Нима?

Лана започна да обмисля композицията с глобуса, тебешира и книгата. Щом щяха да падат парички, значи трябваше да се пипа изтънко и с финес. Представи си няколко варианта, които обединяваха изящното и циничното. Не биваше да е съвсем разголена. Важното бе хлапетата да я харесат.

— Ето ни и нас! — провикна се Дарлин откъм вратата. Грейнала от щастие, тя връхлетя в бара по панталони и късичко двуредно сако, понесла кафез, заметнат с парцал.

— Само не се кани да оставаш — обади се Лана. — Имам новини за тебе и твоя приятел.