Джон Тул - Сговор на глупци

— Кви ми ги дрънкаш бе? Я давай тука един хотдог! Гладен съм! Не съм обядвал.

— Няма! — изрева Игнациус така гневно, че минувачите се облещиха. — А сега се махай оттук, преди да съм те прегазил.

Джордж отвори капака, където бяха хлебчетата, и възкликна:

— Я виж колко много имало! Направи ми сандвич.

— Помощ! — викна Игнациус, който внезапно си припомни, че старецът го бе предупредил за обири. — Крадат ми хлебчетата! Полиция!

Той тикна количката назад и я блъсна в слабините на Джордж.

— Оох! Внимавай бе, идиот!

— Помощ! Крадец!

— Млъкни бе! — изръмжа Джордж и затръшна вратичката. — Слушай, тикво, тебе трябва да те затворят!

— Моля?! — изкрещя Игнациус. — Що за безочие!

— Дебела, откачена тиква! — повиши тон Джордж и се затътри напред, а налчетата му застъргаха по тротоара. — И кой ли ще хапне нещо, дето си го пипал с тия тиквени ръце!

— Как смееш да нареждаш такива скверности по мой адрес?! Някой да хване това момче! — изрева бясно Игнациус, но Джордж се изгуби сред вълната пешеходци. — Няма ли един свестен човек, който да залови този малолетен престъпник, това непрокопсано недорасло изчадие? Къде му беше уважението? Това гаменче трябва да бъде бито с камшици до припадък!

Една жена от събралата се около количката кренвирш група се обади:

— Какъв ужас! Откъде ли ги намират такива продавачи?

— Нехранимайковци! Всичките са нехранимайковци — добави друг.

— От виното ще да е. Мен ако питате, то ги е побъркало. Такива като него не бива на улицата да ги пущат.

— Нима параноята ми става неконтролируема — обърна се Игнациус към групата — или вие, монголоиди недни, действително говорите за мен?

— Оставете го на мира — рече някой. — Вижте му очите само.

— Какво им е на очите ми? — гневно възропта Игнациус.

— Я да се махаме оттук.

— Ако обичате — отвърна той. Устните му потрепваха и си приготви още един хотдог, за да успокои вибриращата се нервна система. Треперещите му ръце поднесоха „тестото“, в което стърчеше червеникавата „пластмаса“, към устата и след две хапки от хотдога нямаше и помен. Усилените дъвкателни движения масажираха пулсиращите му слепоочия. Като натъпка и последната трошица, той се почувства далеч по-спокоен.

Грабна отново дръжката и като се влачеше едва-едва, забута количката по Каронделет стрийт. Верен на решението си само да заобиколи квартала, той зави отново на следващия ъгъл и се спря пред зацапаната гранитна стена на „Голиър Хол“, за да изяде още две от райските хотдогчета, преди да премине финалната отсечка от пътешествието си. Когато зави и покрай последния ъгъл и съзря табелата „Разносна търговия с райска стока“, увиснала далеч не успоредно над тротоара на Пойдрас стрийт, той препусна в нещо като забавен тръс и влетя запъхтян през вратата на гаража.

— Помощ! — жалостиво простена Игнациус, като блъсна тенекиения хотдог в ниския праг.

— Какво се е случило бе, момче? Нали цял час трябваше да изкараш?

— И двамата имаме късмет, че въобще успях да се завърна! Те нанесоха поредния си удар!

— Кой?!

— Престъпният синдикат или и аз не ги знам как се казват. Погледнете ръцете ми! — Игнациус тикаше двете лапи в лицето на стареца. — Цялата ми нервна система ей сегичка ще въстане против това, че й нанесоха подобна травма! Не ми обръщайте внимание, ако внезапно изпадна в състояние на шок.

— Какво се е случило, дявол го взел?!

— Член на най-масовата нелегална организация за малолетни ме хвана в засада на Каронделет стрийт.

— Ограбиха ли те? — с вълнение попита старецът.

— И то най-брутално. Опряха един огромен и ръждясал револвер в слепоочието ми. По-точно, притиснаха го тъй силно, че кръвта в цялата лява половина на главата ми престана да циркулира за известно време.

— На Каронделет стрийт по това време на деня? И никой ли не се намеси?

— Никой, разбира се! Хората поощряват подобни постъпки. Навярно извличат известно удоволствие, като гледат как клетият, сражаващ се продавач бива унижен на обществено място. А вероятно са изпитали и уважение към начинанието на момчето.

— То как изглеждаше?

Като хиляди други младежи. Пъпки, прическа „помпадур“, трета сливица и стандартната юношеска екипировка. Възможно е да е имало и нещо друго, като, да речем, родилно петно или вода в коляното от многото игра на футбол, но наистина не мога да си спомня. След като револверът биде забит в главата ми, аз припаднах от спиране на кръвообращението в мозъка и от уплаха. А докато безжизнено съм лежал на тротоара, той явно е претършувал количката.