Джон Тул - Сговор на глупци

— Повече да не си се опитал да грабиш от продавач на хотдог!

— Вие току-що демонстрирахте желанието си. Всъщност те бяха две: да прободете гърлото и шала ми. Надявам се, че сте готов да заплатите за последния. Такива вече няма. Произведен е в една малка фабрика в Англия, която впоследствие била унищожена от немската авиация. По него време се говорело, че тя умишлено е била изпратена да участва в тази акция, за да съкруши британския боен дух, тъй като германците видели в един конфискуван кинопреглед същия шал около врата на Чърчил. Доколкото знам, вероятно именно това е шалът на Чърчил от кинопрегледа. А днес цената им се обозначава с четири цифри. Освен това може да се увива и около главата. Ето така.

— Май за един час няма да навредиш бог знае колко на „Разносна търговия с райска стока“ — обади се най-сетне старецът, след като доста дълго беше наблюдавал Игнациус да показва как шалът може да се използва като индианска препаска, бохча, шотландска поличка, превръзка за счупена ръка или забрадка.

— Ако алтернативата е затвор или пронизана адамова ябълка, с радост ще потикам малко някоя от вашите колички. Но не мога да прогнозирам колко надалеч ще стигна.

— Не ме разбирай криво, синко. Аз не съм лош човек, ама много ми стана вече. Десет години се опитвам да направя от „Разносната търговия“ достойно за уважение предприятие, но това никак не е лесно. Хората гледат с презрение на всеки, който продава хотдог. Мислят, че от тоя бизнес кярат само нехранимайковците. Пък и трудно се намира почтен продавач. А намеря ли такъв, щом излезе на улицата, хулиганите не пропускат да му видят сметката. Защо ли бог ме е натоварил с такова непосилно бреме?

— Неведоми са пътищата господни.

— Може и така да е, но не го разбирам.

— Писанията на Боеций могат да ви наведат на някои прозрения.

— Всеки ден чета във вестника какво пишат отец Келър и Били Греъм 15 15 Известни американски проповедници, евангелисти. — Б.пр. .

— О, боже мой! — разпени се Игнациус. — Нищо чудно, че сте на този хал.

— Ето — рече старецът и отвори един метален шкаф близо до печката. — Облечи се.

Той извади нещо подобно на бяла престилка и го подаде на Игнациус.

— Какво е това? — попита Игнациус и щастлива усмивка озари лицето му. — Прилича на академична тога!

Той я навлече през глава. С престилката върху палтото приличаше на яйце от динозавър, готово да се излюпи.

— Стегни я с коланчето в кръста.

— Това, естествено, не ще направя. Подобни одеяния трябва свободно да се диплят около човешката фигура, при все че тази предоставя възможност за твърде ограничено маневриране. Убеден ли сте, че не ви се намира някоя в по-голям размер? А и при по-щателен оглед забелязвам, че е доста пожълтяла около маншетите. Освен това се надявам, че петната по гърдите не са от кръв, а от кетчуп. Но да не би все пак онзи, който последен я е носил, да е бил наръган с нож от хулигани?

— Ето, сложи си и тая шапчица. — Старецът подаде на Игнациус малък правоъгълник от белезникава хартия.

— Книжни шапки пък съвсем не нося. Моята, бих казал, е отлична, а и далеч по-здравословна.

— Не бива да си с ловджийска шапка! Книжната е част от униформата на „Разносна търговия с райска стока“.

— Няма да сложа книжна шапка! Не възнамерявам да се помина от пневмония, докато изпълнявам онова, което изисквате от мен! Забийте вилицата си и в най-жизненоважните ми органи, ако желаете, но шапката няма да сложа! По-добре смърт, отколкото безчестие и болест!

— Добре де, остави я — въздъхна старецът. — Ела, вземи тази количка.

— Да не мислите, че ще изляза на улицата да ме гледат с тази мерзост? — попита с гняв Игнациус, като приглаждаше престилката си. — Дайте ми онази, лъскавата, с белите гуми.

— Добре де, добре — раздразнено отвърна старецът. Той отвори капака на кладенчето на количката и започна бавно да прехвърля с вилицата кренвирши от големия казан в него. — Слагам ти дванайсе кренвирша. — Той отвори съседния капак. — А тук слагам плика с хлебчетата. Разбра ли? — Затвори капака и открехна една малка вратичка, изрязана отстрани на блестящата червена тенекия. — Тука се слага една малка кутийка с течност, която поддържа кренвиршите топли.

— О, боже! — възкликна с уважение Игнациус. — Та тези колички са като китайските загадки! Подозирам, че непрекъснато ще отварям точно онова, което май не трябва.

Старецът открехна друга вратичка, този път от обратната страна на хотдога.