Джон Тул - Сговор на глупци

— А там какво има, картечница ли?

— Тук слагаме горчицата и кетчупа.

— Е, впускам се храбро в това начинание, при все че е възможно още на първия ъгъл да продам някому кутийката с течност, която поддържа кренвиршите топли.

Старецът изтика количката до вратата на гаража и рече:

— Хайде, приятелче, на слука.

— Благодаря ви много — отвърна Игнациус и подкара тенекиения хотдог по тротоара. — Връщам се точно след един час.

— Свали количката от тротоара!

— Надявам се, не смятате, че трябва да се включа в уличното движение?

— Могат и да те арестуват затова, че караш по тротоара.

— Чудесно — провикна се Игнациус. — Ако полицията ме проследи, възможно е да попречи да бъда ограбен!

Като си пробиваше път през натовареното пешеходно движение, което се плъзгаше покрай тенекиения хотдог като вълни покрай носа на кораб, Игнациус се отдалечаваше от главната квартира на „Разносна търговия с райска стока“. По-добре така да си прекарва времето, отколкото да се среща с разни кадровици, а и през последните няколко дни някои от тях се държаха с неприкрита злоба. И след като кината сега бяха недостъпни поради финансови затруднения, щеше да се наложи да се шляе без цел, но с отегчение из центъра на града, докато от гледна точка на времето станеше безопасно да се прибере вкъщи. Хората по улицата го заглеждаха, но никой не купуваше. Затова като стигна докъм средата на пресечката, Игнациус се развика:

— Хотдог! Хотдози от рая!

— Слез на платното бе, момче! — някъде изотзад се провикна старецът.

Игнациус зави зад ъгъла и паркира до една сграда. Отвори различните капаци и вратички, направи си един хотдог и стръвно го излапа. Цяла седмица вече майка му беше бясна, отказваше да му купува тоник, блъскаше по вратата, когато той се опитваше да пише, и заплашваше, че ще продаде къщата и ще отиде в старчески дом. Тя бе обрисувала на Игнациус неустрашимостта на полицая Манкузо, който, независимо от нищожния си шанс за успех, се борел, за да остане на работа, желаел да работи и стоически понасял целия тормоз и заточението си в тоалетната на автогарата. Положението на полицая Манкузо напомни на Игнациус за Боеций, когото императорът хвърлил в затвора, преди да го убие. За да усмири майка си и да разведри атмосферата вкъщи, той и беше дал „Утехата на философията“ — английски превод на творбата, която Боеций написал по време на несправедливото си изгнание, като й препоръча да я предложи и на полицая, така че да я чете, докато си седи в кабинката на тоалетната. „Тази книга ни учи да приемаме онова, което не сме в състояние да променим. Тя описва окаяното положение на справедливия човек в едно несправедливо общество и е опорен камък на цялата средновековна мисъл. Несъмнено ще помогне на твоя полицай в кризисното му състояние“ — бе казал Игнациус великодушно. „Тъй ли? — зарадвано бе възкликнала майка му. — Такава душичка си ми ти! Клетият Анджело така ще се зарадва!“ Подаръкът за полицая Манкузо донесе (макар и за един ден) примирие на Константинопъл стрийт.

Приключил с първия хотдог, Игнациус си направи още един и го изяде, като размишляваше и за останалите добрини, които можеха да поотложат започването на работа. Петнадесет минути по-късно забеляза, че количеството кренвирши в кладенчето видимо е намаляло, и взе решение в полза на въздържанието за настоящия момент. Той бавно забута количката надолу по улицата с призива: „Хотдог!“

Джордж, който се шляеше по Каронделет с един куп пакети, увити в обикновена амбалажна хартия, чу този възглас и се насочи към колосалния продавач.

— Ей, чакай! Дай един.

Игнациус неприветливо изгледа момчето, препречило пътя на количката. Клапата му възропта срещу пъпките, срещу навъсеното лице, което сякаш висеше закачено на дългата, добре омазнена коса, срещу цигарата зад ухото, срещу светлосиньото яке, ботушите и тесните панталони, които нагло се издуваха при чатала, в пълен разрез със законите на теологията и геометрията.

— Извинявай — изсумтя Игнациус, — но са ми останали само няколко кренвирша и трябва да ги запазя. Махни се от пътя ми, ако обичаш.

— Да ги запазиш ли? За кого?

— Това не е твоя работа, безпризорнико. Защо не си на училище? Казвам ти най-учтиво: престани да ме тормозиш. Пък и нямам да ти върна.

— Аз имам точно двайсе и пет цента — подсмихнаха се тънките устни.

— И кренвирши не мога да ти продам! Ясно ли е, сър?

— Кво ти става бе, приятел?

— Какво ми става ли? На мен?! А на теб какво ти става? Нима не е напълно противоестествено да ти се яде хотдог толкова рано подир обед? Съвестта не ще ми позволи да ти продам. Погледни си само отвратителната кожа на лицето! Ти сега растеш и трябва до пренасищане да тъпчеш в организма си зеленчуци, портокалов сок, цели самуни пшеничен хляб, спанак и тям подобни. Аз от своя страна не ще стана съучастник в невъздържанието на един малолетен.