Джон Тул - Сговор на глупци

— Я не ми ги пробутвай такива! Всъщност то е съвсем естествено. За теб един поборник и идеалист винаги ще бъде битник и престъпник. При теб това е и начин да се предпазиш от тях. Но ти благодаря, че го сподели с мен. То ще подсили реалистичните краски в писмото ми.

— До ден-днешен никого не съм уволнявал — отвърна мистър Ливай. — Но няма да държа на работа един издирван от полицията тип. Може ние да загазим.

— Моля ти се — замахна предупредително мисис Ливай. — Този млад идеалист навярно именно сега ще загази някъде. Това ще покруси сърцата на децата, както вече е покрусено моето. Аз съм жена със силен характер, жена чиста и изтънчена. А това никога не ти е допадало. Но самото съжителство с теб принизява тези ми качества. Ти караш всичко да изглежда тъй пошло… включително и аз. Толкова много загрубях…

— Значи и теб съм провалил, а?

— Едно време бях нежна и любеща девойка, и какви надежди хранех! Децата го знаят. Мислех, че ще направиш от „Панталони Ливай“ предприятие с национална известност! — Главата на мисис Ливай се заклатушка нагоре-надолу. — А сега какво? Една дребна разоряваща се компанийка с неколцина купувачи. Дъщерите ти не хранят никакви илюзии. Аз не храня никакви илюзии. Младежът, когото си уволнил, също не храни илюзии.

— Да посегна на живота си ли искаш?

— Сам ще решиш. Ти винаги сам решаваш. Аз съществувам единствено за твое удоволствие. Поредната стара спортна кола… Използвай ме, когато пожелаеш… Не ме е грижа…

— О, я млъкни! Никой за нищо не желае да те използва.

— Виждаш ли? Ти винаги нападаш. Това е в резултат на неувереността, на комплекса за вина и на враждебността ти. Ако се гордееше със себе си и с отношението си към другите, щеше да си мил. Мис Трикси е поредното доказателство. Виж само какво направи с нея!

— На тази женица никога нищо не съм правил.

— Ами точно за това говоря. Тя е сама, живее в страх…

— Тя е с единия крак в гроба.

— Откакто заминаха Сузън и Сандра, и аз развих комплекс за вина. Какво правя? Какво стана с плановете ми? А уж съм жена с интереси, с идеали… — Мисис Ливай въздъхна. — Чувствам се толкова ненужна! Затворил си ме в клетка сред стотици вещи, които не удовлетворяват истинската ми същност. — Самохвалството отстъпи място на студенината, която, изглежда, се прокрадна и в погледа към мъжа й. — Доведи мис Трикси и няма да напиша това писмо.

— Моля?! Не ща да ми стъпва тук тази изкуфяла вещица! Какво стана с твоя бридж клуб? Последния път, когато не им писа писмо, получи нова рокля. Поискай същото. Ще ти купя цял вечерен тоалет.

— Това, че поддържам активността й, не е достатъчно. Тя се нуждае от помощ, и то лично аз трябва да й я окажа.

— Нали вече ти беше морско свинче в задочния курс? Защо не я оставиш на мира? И позволи най-накрая на Гонзалес да я пенсионира.

— Направиш ли това, ще я убиеш. Тогава тя наистина ще се почувства непотребна. На съвестта ти ще тежи един живот!

— О, боже!

— Като си помисля само за собствената ми майка. Всяка зима е на плаж в Сан Хуан. По бикини, с тен. Танци, плуване, веселба! Дори и гаджета.

— Изпада в прединфарктно състояние всеки път, когато я повали някоя вълна. А това, което не пропилее в казиното, го пръска по лекаря си в „Хилтън“.

— Не обичаш майка ми, защото прозря твоите минуси. И беше права. За лекар, за човек с идеали трябваше да се омъжа! — Мисис Ливай тъжно поклати глава. — Но това вече няма значение за мен. Страданието само укрепи силите ми.

— А колко ли ще страдаш, ако някой вземе, та издърпа жиците на проклетия ти тренажор?

— Казах вече! — ядоса се мисис Ливай. — Не намесвай тренажора! Явно е, че враждебността ти взема връх. Вслушай се в съвета ми, Гюс. Запиши си час при психоаналитика, който помогна на Лени, когато бижутерийният му магазин беше на червено. Той излекува Лени от комплекса му, задето продава молитвени броеници. Лени се кълне в него. Сега е подписал договор с група монахини, които препродават броениците в около четирийсет католически училища из целия град. Печели добре. Лени е щастлив. Сестрите са щастливи. Децата сияят от щастие.

— Звучи чудесно.

— Лени започна да предлага и чудесна колекция от статуетки и други религиозни пособия.

— Значи положително е щастлив.

— Да, щастлив е. И ти ще се почувстваш така. Иди при лекаря, преди да е станало твърде късно, Гюс. Трябва да се излекуваш — заради децата. Мен ме остави…

— Едва ли ще мога.

— Ти си един дълбоко объркан човек. А ето и Сандра е много по-щастлива, откакто започна да ходи на психоаналитик. При някакъв лекар от колежа. Той й помогнал.