Джон Тул - Сговор на глупци

— Каква вина? Какво съм направил?

— Много добре знаеш, Гюс. Много добре знаеш как пропиля живота си. Такъв чудесен бизнес — и всичко на вятъра! При възможност да работиш в национален мащаб. Кръвта и потта на баща ти, поднесени на табличка!

— Ъххх!

— Един разрастващ се концерн се сгромоляса!

— Слушай, имам ужасно главоболие точно защото днеска се опитах да спася този бизнес. Затова и не отидох на състезанията.

След като почти трийсет и пет години бе воювал с баща си, мистър Ливай твърдо бе решил, че до края на живота си няма да се оставя да го тормозят. Но всеки ден, който прекарваше във вила „Ливай“, той бе подлаган на тормоз от жена си просто защото тя негодуваше срещу нежеланието му да се остави на „Панталони Ливай“. А като стоеше настрана от компанията, той още повече се тормозеше, защото в нея все нещо не вървеше. Тормозът щеше да е далеч по-малък и положението значително по-просто, ако се захванеше истински и ако работеше по осем часа като директор. Но той получаваше киселини от самото име „Панталони Ливай“. Веднага правеше асоциация с баща си.

— И какво стана, Гюс? Няколко писъмца ли подписа?

— Уволних един.

— Сериозно?! Страшна работа! Кого? Някой от огнярите ли?

— Помниш, че ти разправях за онзи изкукал дебелак, когото изродът Гонзалес назначи, нали?

— О, него ли… — Мисис Ливай се обърна по гръб на тренажора.

— Трябваше да видиш какво е направил там! От тавана висят книжни ленти. Посред кантората е забит огромен кръст. А днес, още с влизането ми, започна да се оплаква, че някой от фабриката е съборил бобчетата му на пода.

— Бобчетата ли?! Да не си мисли, че „Панталони Ливай“ е зеленчукова градина?

— Един господ знае какво му се върти в главата! Искаше да уволня този, дето му е съборил боба, и другия, който му разрязал табелата. Твърдеше, че работниците били банда грубияни, които не го уважавали, и че го дебнели, за да го ликвидират. Отидох във фабриката да намеря Палермо, който, разбира се, не беше там, и какво да видя! Всеки работник с тухла или верига. Всички развълнувани до краен предел и ми съобщават, че Райли, така се казва въпросният кретен, ги накарал да донесат тези боклуци, за да нападнат кантората и да пребият Гонзалес.

— Какво?!

— Наговорил им, че били ниско платени и жестоко експлоатирани.

— И мисля, че е прав — прекъсна го мисис Ливай. — Точно вчера прочетох нещо по този повод в писмото от Сузън и Сандра. Приятелчетата им в колежа заявили, че като ги слушат какво разправят за баща си, той им напомнял за плантатор, който живее на гърба на робите. Децата са силно развълнувани. Възнамерявах да ти го кажа, но си имах толкова неприятности с новата фризьорка, че просто ми е изхвърчало от ума. Пишат, че ако не повишиш заплатите на клетите хорица, те вече няма да се върнат вкъщи.

— За какво се мислят тези двете?

— За твои дъщери, ако си го забравил. Те чисто и просто искат да те уважават. И казват, че ако държиш отново да ги видиш, трябва да подобриш условията в „Панталони Ливай“.

— Откъде изведнъж този интерес към цветнокожите? Свършиха ли се вече младите мъже?

— Ето че пак нападаш децата! Не разбираш ли какво имам предвид? Точно затова и аз не мога да те уважавам. Ако едната ти дъщеря беше кон, а другата — бейзболист, тогава грижите ти край нямаше да имат!

— Ако едната беше кон, а другата — бейзболист, щяхме да сме къде-къде по-добре. Поне пари щяха да изкарват.

— Много съжалявам — започна мисис Ливай и отново включи тренажора, — но не мога да слушам повече такива думи. И без това отдавна не храня никакви илюзии. Но едва ли ще намеря сили да им пиша за това.

Мистър Ливай бе виждал писмата на жена си — прочувствени, ирационални, обработващи съзнанието „уводни статии“, способни да превърнат Патрик Хенри 14 14 Патрик Хенри (1736–1799) — американски държавник, оратор и водеща фигура във Войната за независимост. — Б.пр. в член на партията на торите, писма, които караха дъщерите му да кипят от ненавист към баща си заради неизброимите му простъпки по отношение на майка им. А сега, приписвайки му ролята на куклуксклановец, уволняващ млад поборник, мисис Ливай без съмнение щеше да излее куп пламенни нападки. Материалът, който й се предлагаше, бе просто великолепен!

— Онзи беше пълен психо — отрони мистър Ливай.

— За теб истинският характер и психозата са равнозначни, а честността е комплекс. Това вече сме го чували.

— Слушай, вероятно нямаше да го уволня, ако едни от работниците не беше споменал, че този, изкукалият, е търсен от полицията. Това ме накара светкавично да взема решение. Достатъчно главоболия си имам с компанията и без да назначавам изкукали престъпници.