Джон Тул - Сговор на глупци

Двете жени, които Игнациус посочи, плахо заситниха към кроячната маса, хванаха гнусливо знамето с два пръста и го издигнаха помежду си, сякаш бе плащът на прокажен.

— Дори е по-внушително, отколкото си го представях! — възкликна Игнациус.

— Я да го не вееш това около мен ма, жено! — рече някой и предизвика нова вълна от кикот сред тълпата.

Игнациус включи кинокамерата и я насочи към знамето и работниците.

— Ако обичате, размахайте отново сопите и камъните!

Работниците с въодушевление се подчиниха. На Мирна щеше да й преседне еспресото, като видеше това.

— Сега малко по-настървено! Размахвайте оръжията свирепо! Правете разни физиономии! Викайте! Ако искате, можете и да подскачате.

Всички се смееха и следваха напътствията му. Всички, с изключение на двете жени, които унило държаха знамето.

В кантората мистър Гонзалес наблюдаваше как мис Трикси се блъска в рамката на вратата, влизайки за работа. В същото време се чудеше какво ли означават тези ненадейни, мощни викове, които идеха откъм фабриката.

Игнациус продължи да снима тази сцена още минута-две, след което проследи с камерата една колона чак до тавана, с цел да се получи нещо като операторско търсене, говорещо за вдъхновение. Завист щеше да гризе оная смрадла Мирна! В горния край на колоната камерата взе на фокус няколко квадратни метра от ръждясалата повърхност на фабричния таван. После връчи камерата на един работник и разпореди да го снимат. Докато работникът насочваше към него обектива, Игнациус се начумери и вдигна юмрук; останалите се забавляваха лудешки.

— А сега — започна Игнациус добронамерено, след като си взе камерата и я изключи — хайде да обуздаем бунтовническите пориви и да обмислим стратегията си. Тези две жени ще вървят отпред със знамето. Непосредствено след тях — хорът с подходящо народно или религиозно песнопение. Какво точно ще определи неговата отговорничка. Оставям на вас да изберете, тъй като не съм наясно с музикалните ви склонности, при все че много ми се щеше да имаме достатъчно време, та да ви посветя в прелестите на някой мадригал. Предлагам все пак да изберете някоя по-въздействаща мелодия. Останалите ще образуват бойната дружина. Аз пък ще заснема целия този ансамбъл с камерата си, за да документирам това паметно събитие. В бъдеще не е изключено всеки от нас да реализира допълнителни приходи от наема, който ще получаваме, предоставяйки филма на студентски организации или тям подобни ужасни общности. И запомнете следното: първия път трябва да сме мирни и разумни. Като влезем в канцеларията, двете жени ще занесат знамето при шефа на кантората, а хорът ще се сбере около кръста. Дружината ще остане на заден план, докато не ни потрябва. Но тъй като имаме работа със самия Гонзалес, предполагам, че тя ще бъде призована под тревога. Ако той не откликне на вълнуващия ни спектакъл, аз ще извикам: „Атака!“ Това ще е сигналът за яростното ви постъпление. Има ли въпроси?

Някой рече: „Ама това са дивотии!“ — но Игнациус не го удостои с внимание. Всички замлъкнаха в блажено очакване. Мнозина бяха доволни, че ще настъпи някаква промяна. Главният майстор, мистър Палермо, за миг се появи, клатушкайки се пиянски между две от пещите, а после пак изчезна.

— Очевидно планът на битката е ясен — заключи Игнациус, когато не последваха запитвания. — Моля, двете жени със знамето да заемат мястото си тук, до вратата. Сега хорът, ако обичате, а след него — дружината!

Работниците чевръсто се наредиха, като се усмихваха и се побутваха с бойните си принадлежности.

— Чудесно! Вече може и да запеете.

Жената, певица на спиричуъли, свирна с един камертон и хорът запя в унес:

— Ей богу, звучи наистина вълнуващо! — заключи Игнациус и извика: — Напред!

Строят се подчини толкова бързо, че преди Игнациус да разпореди каквото и да било друго, знамето вече бе напуснало фабриката и се изкачваше по стълбите към кантората.

— Стой! — изкрещя Игнациус. — Някой да ми помогне да сляза от тази маса!

— Спри! — развика се неистово Игнациус, като видя как и последната редица на дружината се изнизва през вратата. — Върни се незабавно!