Джон Тул - Сговор на глупци

— А не ти ли каза жената, че ще извика полиция, ако й създаваш неприятности?

— Бе знае тя слабото ми място. Хей! Ама аз си мисля, че тая Лий има вземане-даване с полицията. Все за някакъв приятел от ония ми разправя. И за това, дето кръчмето й било толкова изискано, че кракът на полицай не бил стъпвал в него. — Джоунс издуха един буреносен облак над бара. — Ама прави тя нещо с оня боклук, сирака! Щом някой като Лий каже „добро дело“, веднага ти замирисва на гнило. А и ми стана ясно, че има тук нещо, щото изведнъж главният сирак съвсем престана да се мярка — много въпроси съм задавал. Пфю! Да знаеш как ми се ще да разбера кво става. Писна ми да се мотам из тоя капан, дето ми плащат по двайсе долара седмично, и да бачкам с птица, колкото орел голяма! И аз искам да направя нещо бе, човек. Уау! Да си имам и климатична инсталация, и цветен телевизор, пък и да си седя и да си къркам нещо, ама да не е бира.

— Искаш ли още една?

Джоунс изгледа стареца през слънчевите очила и каза:

— Мъчиш се да ми продадеш още бира, а? На мене, дето си бъхтам задника за двайсе долара на седмица, а? Пък аз викам, че е крайно време да ми пуснеш една безплатно, като изкарваш толкова мангизи от консерви и от безалкохолните, дето ги продаваш на бедничките чернокожи. С тях синчето си и в колеж изпрати.

— Той вече е учител — гордо рече мистър Уотсън, докато отваряше бирата.

— Ей, да му се ненадяваш! Уау! А аз най-много две години да съм учил. Майка ми переше дрехите на чуждите хора и като я няма по цял ден, кой да ти опява за училище, а? От сутрин до вечер гуми по улиците търкалях. Аз търкалям, майка ми пере и никой не учи. Мама му стара! Кой на днешно време пита можеш ли да търкаляш гуми, че да те вземе на работа? И ето ме сега — и заплатата ми заплата, и с пиле бачкам, а шефката ми май продава испанска муха на сираците. Ай-ааа!

— Е, ако условията са толкова лоши.

— „Толкова лоши“, а? Та това си е модерно робство бе! Напуснеш ли, ще те наклепат, че си скитник. Останеш ли, „заплатата ти е заплата“, ама надницата и до най-ниската възможна не се доближава!

— Ще ти кажа какво да направиш — рече поверително мистър Уотсън, като се наведе и подаде през бара бирата на Джоунс. Един друг човек се беше поприсламчил, за да ги слуша, и мълчаливо следеше разговора им вече няколко минути. — Направи някакво саботажче! Само така ще се измъкнеш от тоя капан.

— Как така „саботажче“?!

— Не се ли сещаш бе, момче? — прошепна мистър Уотсън. — Например щом на слугинята не й плащат както трябва, и тя слага, „без да иска“, много люто в супата или пък пазачът на паркинга натиска по-рязко спирачката там, дето е разляно масло, и забива колата в оградата.

— Уау! — възкликна Джоунс. — Или например на някое момче от супермаркета му се разтреперват ръцете и то изпуска една дузина яйца на пода, като не му плащат, дето бачка в извънработно време, а? Хей!

— Е, сега го схвана.

— А ние сме запланували гигантски саботаж — наруши тишината другият човек на бара. — Голяма демонстрация готвиме там, дето бачкам.

— Така ли? — попита Джоунс. — Къде?

— В „Панталони Ливай“. При нас във фабриката идва един огромен бял и вика, че ще пусне атомна бомба над компанията.

— Бе вие май нещо повече от саботаж ще правите — заключи Джоунс. — На мене на война ми намирисва.

— Бъди кротък и зачитай хората — рече на непознатия мистър Уотсън.

А оня почна да се киска, та чак сълзи му изскочиха на очите и каза:

— Разправя, че се молел за мулатите и за всички гадове по света!

— За гадовете ли? Уау! Бе тоя май е съвсем откачен!

— Много даже му сече пипето — опита да се защити непознатият. — А е и религиозен. Направил си е огромен кръст в кантората.

— Уау!

— И ни вика: „Вие, хора, щяхте да сте къде-къде по-добре в средните векове. Трябва да си намерите оръдие, стрели и да й пуснете една атомна бомба на тая фабрика.“ — Човекът пак се разсмя. — Че и кво друго да правим там? А ако знаете само колко е гот да го слушаш как примлясква с огромните мустаци! Той ще ни поведе на голяма демонстрация и вика, че в сравнение с нея всички други ще приличат на женски седенки.

— Сигурно, и ми се чини, че ще ви поведе право към пандиза — каза Джоунс и позакри бара с още малко дим. — Това ще е само някоя бяла откачалка.

— Че е чешит, чешит е — призна другият. — Ама нали в кантората работи, пък и шефът, мистър Гонзалес, вика, че много му сечало пипето. И го оставя да си прави квото иска. Даже го оставя да идва във фабриката, когато му е кеф. Много от нашите са готови да излязат с него. А той вика, че има позволение лично от мистър Ливай да прави демонстрация и че мистър Ливай се е навил, само и само да се отърве от Гонзалес. Кой знае? Може и надниците да ни дигнат. А и мистър Гонзалес вече го е шубе от него.