Джон Тул - Сговор на глупци

Останалите работници нададоха вой.

— Хей, я да внимавате с мистър Райли! — викна някой. — Ще вземете да му пръснете черепа бе!

— Моля ви се! — проплака Игнациус. — Помогнете! След малко вероятно ще представлявам една безформена купчина кости.

— Гледай, мистър Райли — рече задъхано един от носачите. — Масата сега е, ама точно под тебе!

— Вероятно ще ме изтърсят в някоя от пещите, преди да свърши това злощастно изпитание! Имам чувството, че щеше да е далеч по-разумно, ако бях отправил призива си към множеството от равнището на пода.

— Стъпи си на краката, мистър Райли! Масата е точно под тебе!

— Бааавно! — изкомандва той, като предпазливо насочи надолу големия палец на крака си. — Я гледай, май така изглежда. Добре тогава. Може да отпуснете захвата около тялото ми, но само когато вече съм се закрепил.

Най-сетне Игнациус бе във вертикално положение спрямо дългата маса и придържаше смачкания на топка чаршаф около таза си, за да прикрие от публиката факта, че по време на вдигането и пренасянето му някак си се беше повъзбудил.

— Приятели! — започна той величествено и вдигна ръката, която не придържаше чаршафа. — Ето че удари и нашият час. Надявам се, че никой от вас не е забравил да донесе бойното си снаряжение. — От скупчилите се около кроячната маса не последва ни потвърждение, ни отказ. — Имам предвид сопите, веригите, палките и тъй нататък. — Като се кикотеха в един глас, работниците размахаха колове от огради, прътове от метли, вериги за велосипеди и тухли. — Боже мой! Та вие наистина сте събрали един достолепен и разнолик арсенал! Опустошителната сила на нападението ни навярно ще надмине моите очаквания. Но не бива да забравяме, че колкото по-категоричен е ударът, толкоз по-категоричен ще е резултатът. И така, моят бегъл оглед на снаряжението ви потвърждава увереността ми в предстоящия успех на днешната ни акция. След себе си трябва да оставим една разградена, една плячкосана фабрика, на име „Панталони Ливай“. Да отвърнем на огъня с огън!

— Кво вика тоя? — попита един работник.

— След малко ще нападнем кантората и по този начин ще изненадаме врага в момент, когато сетивата му са все още под въздействието на ранно утринната омара.

— Хей! Извинявай, мистър Райли — провикна се един от тълпата, — ама някой каза, че си имаш неприятности с полицията. Вярно ли е, а?

Сред работниците се надигна вълна от тревога и безпокойство.

— Какво?! — викна Игнациус. — Кой ви наговори тези клевети? Измислици от начало до край! Без съмнение някой фанатик, някой смахнат янки, а може би дори Гонзалес е пуснал този низък слух. Как смеете, сър! Вие всички трябва да проумеете, че делото ни има много врагове!

Докато работниците бурно аплодираха, Игнациус се чудеше как ли е научил този за неуспешния опит на монголоида Манкузо да го арестува. Навярно е бил сред тълпата пред универсалния магазин. Пък и полицаят беше на всяка манджа мерудия. Но както и да е, положението, изглежда, бе спасено.

— А най-отпред ще носим това! — прогърмя гласът на Игнациус над секващите аплодисменти. С драматичен жест той отметна чаршафа от тазобедрените си части и го развя. Сред жълтите петна с червен молив и огромни печатни букви бе изписана думата НАПРЕД. А отдолу, в синьо, с претенциозен шрифт — АКЦИЯ ЗА МАВРИТАНСКО ДОСТОЙНСТВО.

— Божичко! Кой ли е спал на тази дрипа! — отрони екзалтираната певица на спиричуъли, която щеше да ръководи хора.

Още неколцина от бъдещите бунтовници изразиха подобно любопитство, но с по-изразителна и образна терминология.

— Тишина! — викна Игнациус и единият му крак гръмовержно се стовари върху масата. — Моля! Две по-внушителни жени ще носят този флаг, докато ние влизаме с маршова стъпка в кантората.

— Това не го пипам — отвърна му една от жените.

— Занемейте! — гневно изрева Игнациус. — Започвам да си мисля, че не сте достойни за подобна кауза. Съвсем видно е, че не сте готови на безкористни жертви!

— Ама защо да го мъкнем тоя дрипав чаршаф? — попита някой. — Аз си мислех, че това ще е демонстрация за надниците.

— Чаршаф ли?! Какъв чаршаф? — отвърна му Игнациус. — Държа пред очите ви най-доблестното от всички знамена, олицетворение на нашата цел, израз на онова, за което се борим! — Работниците още по-задълбочено разгледаха петната. — Втурнете ли се в кантората като стадо, то значи не сте участвали в нищо повече от някакъв си бунт. А флагът придава форма и облик на това възбуждение. В подобни деяния има и малко геометрия, и ритуал, който трябва да се съблюдава. Вие там, двете. Вземете го, вдигнете ръцете си високо, развейте го с чест и гордост, и така нататък.