Джон Тул - Сговор на глупци

Когато се видяхме след последната й „инспекционна обиколка“, тя беше доста раздърпана. Отбила се из селата на Юга да учи негрите на народните песни, които сама била усвоила в Конгресната библиотека. Но те, както изглежда, предпочитали по-съвременните ритми и пуснали транзисторите си силно и с явно незачитане точно когато Мирна започнала едно от печалните си погребални песнопения. Но докато негрите се опитали да я пренебрегнат, белите проявили огромен интерес към нея. Цели орди изроди бедняци я прогонвали от селата, насичали гумите на колата й, шибали я с камшик през ръцете. Копои я гонили, говеда я ръгали, полицейски кучета я преследвали, сачми от пушка лекичко я первали тук-там. А на нея всичко това й доставяло огромно удоволствие и тя с гордост ми показа (и ще добавя, при отсъствието на всякакво чувство за приличие) следи от кучешки зъби върху най-горната част на бедрото си. Слисаните ми и недоумяващи очи забелязаха, че този път тя е с тъмни чорапи, а не по трико. Кръвта ми обаче не благоволи да кипне.

Редовно си пишем и обичайната тема в писмата на Мирна е да ме убеждава, че трябвало да участвам в лежащи, нападателни, седящи и какви ли не още демонстрации. Но тъй като не се храня по закусвални, а и не плувам, пренебрегнах съвета й. Друга тема са непрекъснатите й приканвания да отпътувам за Манхатън, така че двамата с нея да развеем знамето на нашата обща обърканост сред този център на механизираните ужаси. Ако някога се почувствам наистина добре, то ще предприема това пътуване. В този момент малката и миризлива хубостница Минкоф вероятно е в някой тунел, дълбоко под улиците на Бронкс, и префучава с метрото, връщайки се от протестно събрание, забързана към някаква оргия с народна музика или към нещо още по-лошо. Властите без съмнение някой ден ще я задържат просто затова че е такава, каквато е. В крайна сметка затворът ще осмисли живота й и ще тури край на нейната фрустрация.

Последното й писмо бе по-безочливо и по-нагло от когато и да било. Сетих се за Мирна, докато оглеждах условията в „Панталони Ливай“ (те са далеч под нормално допустимите), защото с нея човек трябва да се оправя на принципа „Каквото повикало, такова се обадило“. Твърде дълго се отдавах на милтъновско уединение и размисъл. Време е сърцато да се включа в нашето общество — с жар и плам, а не с досадната пасивност, присъща на школата за социални действия на Мирна Минкоф.

Ще станете свидетели на смела, дръзка и настъпателна решителност от страна на автора; решителност, която разкрива войнственост, дълбочина на порива и сила, неподозирани за нежната му натура. Утре подробно ще опиша своя ответ към всички мирнаминкофци от този свят. Между другото, резултатът може би ще унищожи мистър Гонзалес (да се разбира в буквалния смисъл на думата) като сила в „Панталони Ливай“. Трябва да се разправим с този злодей! Някоя от влиятелните организации за граждански права без съмнение ще ме отрупа с лаври.

Почти непоносима болка пронизва вече пръстите ми вследствие на преизобилните ми писания. Ще трябва да оставя молива — този мотор на истината, и да накисна осакатените си длани в малко топла вода. Причина за тази разточителна диатриба е ревностната ми преданост към каузата на справедливостта и чувствам, че цикълът „Ливай“, включен в по-големия цикъл на моя живот, стремително набъбва към нови висоти и успехи.

Здравна забележка : Ръце — осакатени; клапа — временно отворена (наполовина).

Светска забележка : Днес — нищо ново; майка ми отново излезе и приличаше на куртизанка; навярно ще ви бъде интересно да узнаете, че един от нейните съмишленици доказа какъв безнадежден случай е, като разкри фетишизираната си привързаност към експресните автобуси.

За нашето дело във фабриката смятам да се помоля на св. Мартин де Порес — светията, покровител на мулатите. А тъй като призовават духа му и в борбата срещу плъховете, той навярно ще ни окаже помощ и в кантората.

Доктор Талк запали цигара „Бенсън енд Хеджес“ и продължи да гледа през прозореца на кабинета си в сградата на факултета по обществени науки. В мрака навън блещукаха светлините от стаите, на вечерните курсове в съседните сгради. Цяла вечер бе обръщал бюрото си наопаки, за да намери бележките си за легендарните британски монарси, които някога бе извадил набързо от една доста кратка студия върху британската история, напечатана в джобно издание. Трябваше утре да изнесе лекцията, а вече наближаваше осем и половина. Доктор Талк се славеше като лектор с гъвкав и саркастичен ум и с лесно смилаемите си обобщения, които го правеха обичан сред студентките и му помагаха да прикрие липсата на каквито и да било познания по принцип и върху британската история в частност.