Джон Тул - Сговор на глупци

Напразно търсих мистър Палермо, главния майстор във фабриката, винаги с бутилка под ръка, както доказват многобройните контузии, които е преживял в резултат от падания помежду кроячните маси и шевните машини. Той може би вече отпиваше на големи глътки втечнения си обяд в някоя от множеството механи из околността — на всеки ъгъл в този квартал има по една кръчма, което показва, че заплатите тук са безкрайно ниски. В райони, където положението е направо плачевно, на всяка пресечка има по три-четири пивници.

В своята наивност аз реших, че скверната джазова музика, която се носеше от високоговорителите по стените на фабриката, е една от причините за равнодушието сред работниците. Психика, подложена на бомбардировка от подобни ритми, естествено започва да се разпада и да атрофира. Съзнавайки това, открих къде се намира копчето, контролиращо притока на тази музика, и я изключих. Това ми деяние доведе до доста гръмки и дръзко дебелашки възгласи на протест от страна на работническия колектив, който започна да ми отправя и враждебни погледи. Е, аз отново пуснах музиката, радушно се усмихнах и започнах мило да им махам, опитвайки се да спечеля тяхното доверие и да покажа, че осъзнавам грешката си. (Огромните им облещени очи вече ме заклеймяваха. Ще се наложи да се боря, за да им покажа почти психотичната си решимост да им помогна.)

Непрекъснатото слушане на музика очевидно е развило у тях първосигнален отклик спрямо шума, подобен на описания от Павлов, който те вярват, че е равнозначен на удоволствие. Тъй като съм прекарал безброй часове от живота си пред телевизионния екран, наблюдавайки как онези опустошени дечица танцуват в ритъма на подобна музика, аз познавам добре телесния спазъм, който тя би трябвало да предизвиква, и се опитах, според закостенелите си възможности, да предложа една подобна гледка, за да усмиря напълно тружениците. И трябва да призная, че тялото ми се задвижи с изненадваща гъвкавост. Не съм лишен от вродено чувство за ритъм; предците ми ясно са се друсали доста успешно сред пустошта. Като избягвах да гледам работниците в очите, аз се затътрих към един от високоговорителите, застанах под него и взех да се кълча и да крещя безумно: „Хайде! Давай! Давай, скъпа; хайде и ти! Чуй какво ти викам! Уау!“ И разбрах, че отново се издигнах в очите им, защото неколцина започнаха да ме сочат и да се смеят. Затова и аз се разсмях — да им покажа, че споделям чудесното им настроение. De Casibus Virorum Illustrium! За падението на великите мъже! И тогава се сгромолясах! Разбирайте ме буквално. Обезсилен от спираловидните движения (особено в областта на коленете), внушителният ми организъм най-сетне се разбунтува и аз рухнах на пода в момента, когато се опитвах напълно безсмислено да изпълня една от безумно извратените стъпки, които толкова пъти бях гледал по телевизията. Работниците доста се загрижиха и много учтиво ми помогнаха да стана, като ми се усмихваха възможно най-приятелски. И аз разбрах, че вече не е нужно да се безпокоя за моята faux pas 12 12 Погрешна стъпка (фр.). — Б.пр. относно спирането на музиката.

Въпреки всичко онова, на което са подложени, негрите в по-голямата си част са приятни хора. Вярно е, че съм имал малко допирни точки с тях, тъй като общувам или с равни на себе си, или с никого, и тъй като нямам равни, не общувам с никого. А при разговора с някои от работниците (всички те горяха от желание да си приказват с мен) установих, че заплатите им са дори по-малки от тази на мис Трикси.

В известен смисъл винаги съм усещал известно родство с цветнокожото население, тъй като тяхното положение е досущ като моето — и те, и аз съществуваме извън сърцевината на американското общество. Моето изгнание, разбира се, е доброволно. Но мнозина негри съвсем явно желаят да се включат в листата на американската буржоазия. Не мога да си обясня защо, но трябва да призная, че това им желание ме кара да подлагам на съмнение ценностната им система. Щом обаче те копнеят да се присъединят към буржоазията, това ни най-малко не е моя работа. Нека сами подпишат смъртната си присъда. Лично аз желязно ще се намеся, усетя ли само, че някой прави опит да ми помогне да се издигна до среден буржоа. Искам да кажа, че ще предприема железни мерки по отношение на умопомрачения тип, който би се опитал да ме въздига. Намесата ми ще се изрази под формата на множество протестни демонстрации плюс традиционните знамена и плакати, на които ще пише: „Смърт на буржоазията!“ и „Буржоазията да си върви!“ Не бих имал нищо против и една мъничка, ръчно направена бомба или, да речем, две. Освен това изрично ще отбягвам сядане до представители на средната буржоазия в закусвалните и обществения транспорт, отстоявайки по този начин присъщите почтеност и величие на моята особа. Но ако някой бял среден буржоа допусне съдбоносната грешка да седне до мен, то аз положително ще го наложа здравата по главата и раменете с едната от могъщите си десници, а с другата сръчно ще подхвърля бомбата си в някой минаващ автобус, претъпкан с бели средни буржоа. И съм убеден, че независимо от това колко ще трае обсадата ми — месец или година, веднага щом пресметнат щетите от кланетата и унищожената частна собственост, абсолютно всички ще ме оставят на мира.