Джон Тул - Сговор на глупци

Дарлин курдиса кафеза върху бара, отметна парцала и отдолу цъфна едно огромно, розово, болно от кожна туберкулоза какаду, което имаше вид на кола, минала през ръцете на не един и двама собственици. Гребенът му клюмна и то кресна ужасяващо: „Ооо!“

— Хайде, махай го, Дарлин. И от тази вечер — пак на бара.

— О, Лана! — простена Дарлин. — Ама защо така?! Репетициите добре вървяха! Почакай само да си доизгладим номера. Страхотен удар ще бъде!

— Честно казано, Дарлин, шубе ме е от тебе и от тая птица!

— Гледай, Лана! — Дарлин съблече сакото и отдолу се показаха халки, закачени за блузката и панталоните й с безопасни. — Виждаш ли ги тия? Точно те ще изшлайфат номера. Тренирахме и у дома. Това е новият момент! Папагалът чуква с клюна си халките и дрехите ми сами падат. А тия сега са само за репетицията. Когато си ушия новото костюмче, халките ще са на телени копчета, така че щракне ли ги с клюна, те ще се разтварят. Казвам ти, Лана, това ще е страхотна сензация!

— Слушай, Дарлин! Къде-къде по-добре си беше, когато това чудо само подхвръкваше около тебе или каквото и да правеше там…

— Но сега истински ще участва! И ще направи…

— Да, ще направи циците ти на решето! Само нещо такова ми трябва и да долети някоя линейка, та всичките клиенти да избягат и да ми отиде капиталовложението. Или да му скимне на тоя звяр да хвръкне из публиката и да избоде на някого очите! А, не! Честно казано, никакво доверие ви нямам, ни на тебе, ни на него. Безопасността преди всичко!

— Ооох, Лана! — Дарлин беше съкрушена. — Дай ни възможност де! Тъкмо взе да се получава!

— Не! Хайде, чупка! И го разкарай от бара, преди да се е изсрал там! — Лана покри клетката с парцала. — Стига с тия еди-какви си обяснения, ами си кацни на бара тихо и кротко.

— Пък аз си викам, че само ако обясня на еди-кого си еди-какво си, то еди-кой си ще си глътне езика и ще офейка като едното нищо.

Джоунс вдигна глава от рекламата и реши да се обади:

— Не може да се чете от „казвам ти, дъще, сещай се, снахо“ и това си е! Бреей… Та кое е това „еди-какво си“ и кой е тоя „еди-кой си“?

— Слизай от бара, пандизчия неден, и се хващай за парцала!

— Птичето летеше ли, летеше из „Нощна веселба“, тренираше ли, тренираше… — ухили се Джоунс иззад облачето си. — Мама му стара, що не го оставиш да си пробва късмета! Няма и с него да се гавриш като с негър я!

— Така си е! — най-чистосърдечно се съгласи Дарлин.

— Щом икономисахме благотворенията за сирачетата и не бутнахме нищо от тях на чистача, значи можем да пуснем нещичко на едно сирото момиче, дето едва-едва крета на процент. Ами да я! — Джоунс бе гледал как папагалът пърха по сцената, докато Дарлин прави отчаяни опити да танцува. По-смахнато представление не беше виждал, следователно комбинацията Дарлин плюс птица си беше явен саботаж. — Може би тук-таме трябва да се пипне, тук-таме да бутне малко джиджи-биджи, иначе грешка няма. Айааа!

— Чу ли? — обърна се Дарлин към Лана. — А Джоунс разбира. От черните само ритъм искай!

— Уау!

— Не че държа да плаша някои хора с разни историйки…

— О, я млъквай! — кресна Лана.

Джоунс покри и двете с дим и рече:

— Та викам ти, Дарлин и това пиле са много така… необичайни. Уау! Да знаеш колко нови клиенти ще ти докарат! Че кой друг бар пуска боен орел на сцената?

— Ама вие, мухльовци такива, какво искате да кажете? Че някой ще го интересува тая птица?!

— И таз добра! Иска ли питане? Белите вечно къткат разни папагали и канарчета! Ти чакай само веднъж да се научат ква птица им предлага „Нощна веселба“! Отпреде пиколо ще ти трябва. Тузарите ше идват тука, от мене да го знаеш! Уау! — Джоунс издуха застрашителен облак, който аха, и да избухне. — Дарлин и пилето само трябва да пипнат някои местенца. Абе, мама му стара! Това момиче прави първи крачки в шоубизнеса. Трябва да й се даде възможност!

— Ами така си е я! — подкрепи го Дарлин. — Нали това са първите ми стъпки в шоубизнеса! Трябва да ми се даде възможност!

— Мълчи, слабоумнице! Значи си мислиш, че можеш да накараш тая птица да те съблече?!

— Да, госпожо! — ентусиазира се Дарлин. — И направо изневиделица ми хрумна! Седя си вкъщи, гледам го как си играе на халките и си викам: „Бе Дарлин, що не си туриш по дрехите някоя и друга?“

— Затваряй си плювалника! — кресна Лана. — Добре, да видим какво може да направи.

— Е те това е приказка! Уау! И който не щеш, и той ше дойде да ги гледа!

— Санта, пиленце, извинявай, ама просто трябваше да ти звънна.