Джон Тул - Сговор на глупци

— Не ща мили дядковци. Добро дете ми трябва!

— Ти не се тревожи. Всичко остави на Санта. Ще уредим нещата. Онзи от рибния пазар казва, че не му знае името, ама аз ще го науча. И знаеш ли, май го видях да се разхожда по Сейнт Фердинанд стрийт.

— А пита ли за мене?

— Е, Айрини, та аз не успях да говоря с него! И знам ли го същият ли беше?

— Видя ли сега? И дядката не го е грижа!

— Не говори така, моето момиче. Ще попитам в бирарията, пък и в неделя на литургията ще ида. Ще науча аз как се казва.

— Тоя дядка и пет пари не дава за мен.

— Айрини, няма да ти навреди, ако ви срещнем.

— Достатъчно главоболия си имам с Игнациус. Позор ти казвам, Санта, позор! Ами я си представи, че съседката, мис Ани, го вили с количката? Тя и без това все се кани да ни наковлади пред полицията за нарушаване на обществения ред. По цял ден шпионира иззад кепенците отсреща!

— Ти хората не ги мисли, Айрини — посъветва я Санта. — И тия на нашата улица имат мръсни устенца. Можеш ли да се оправиш с такива като тях, значи с никого проблеми нямаш. Проклети са, ей богу! Ни повече, ни по-малко! А има една, дето ако не престане да ги плещи по мой адрес, ще я гази мечката, да го знаеш! Някой ми каза, че ми викала „веселата вдовица“. Е, не го вземам много навътре, но добре ще я подредя аз нея! Все си мисля, че кръшка с някакъв от пристанището, ама де да видим. Като напиша на мъжа й едно анонимно писъмце, ще се оправи тя, и още как!

— Зная, зная, захарче. Нали ти разправях, че като момиче живеех на Дофин стрийт. Какви анонимки получаваше баща ми… и то за мене, представяш ли си? Ама проклети, ей! Само братовчедка ми, оная нещастница — старата мома, ги пишеше.

— Коя братовчедка, викаш? — полюбопитства Санта. Миналото на всичките роднини на Айрини Райли бе тъй обагрено в моравочервено, че винаги си заслужаваше човек да чуе още нещо.

— Абе оная, дето си изсипа цяла тенджера вряла вода върху ръката. Пък и тя така и така си мязаше на попарена, нали разбираш? Все я гледах, че пише нещо на кухненската маса. И сигурно за мене ще е писала, защото много ми завиждаше, когато започнахме да излизаме с мистър Райли.

— Че то така стават тия работи — заключи Санта. Тая, попарената, беше скучна фигура сред вълнуващите родственици на Айрини. Гласът й задращи жизнерадостно в мембраната. — Ще взема да направя една забава и ще поканя тебе и Анджело с жена му, ако тя реши да дойде.

— Ай, колко мило, Санта, но хич не ми е до забави напоследък.

— Няма да е зле да се поразтушиш, моето момиче. Успея ли да разбера кой е оня дядко, и него ще поканя. И вие, двамката, ще можете да си потанцувате…

— Е, ако го видиш, душко, я вземи и му речи: „Мисис Райли ти праща много здраве!“

А в банята Игнациус лежеше отпуснат във възтоплата вода, побутваше с пръст пластмасовата сапунерка напред-назад и току надаваше ухо да чуе какво приказка майка му по телефона. От време на време натискаше сапунерката така, че да се напълни с вода и да потъне, опипваше дъното на ваната, за да я открие, изсипваше водата и отново я пускаше да си плува. Синьо-жълтеникавите му очи не се отделяха от един голям плик, сложен върху капака на клозетната чиния. От известно време той се опитваше да вземе решение да го отвори ли, или да не го отваря. Травмата, причинена от намирането на нова работа, бе повлияла отрицателно на клапата му и той изчакваше да види дали топлата вода, в която се бе цамбурнал подобно на розовичък хипопотам, ще окаже някакво успокоително въздействие върху организма. И тогава веднага щеше да нападне плика. „Разносната търговия“ май предлагаше приятни условия за работа. Щеше да прекарва работното си време паркиран някъде край реката и да трупа записки за „Дневника“. У мистър Клайд Игнациус съзираше нещо бащинско, което му допадаше, а старият, наплашен и помъдрял властелин на хотдога бе добре дошъл нов герой.

Най-после, когато се почувства отчасти успокоен и отпочинал, надигна мокрото си туловище и докопа плика.

— Защо ли е трябвало да го слага в такъв плик? — ядосано попита на глас, докато се взираше в кръглия печат и надпис „Пощенска станция ОБСЕРВАТОРИЯТА, Ню Йорк“. — Съдържанието положително е писано с креда или с нещо още по-калпаво!

Той разкъса дебелия кафеникав плик, като го намокри, без да иска, и измъкна отвътре сгънат афиш, на който с големи букви бе написано:

М. Минкоф ще дискутира открито темата:

„Секс и политика; освободеното еротично начало — оръжие срещу реакцията“