Джон Тул - Сговор на глупци

— Да вярвам ли на това нечувано оскърбление спрямо добрия тон, което е пред очите ми? — запита Игнациус плаващата сапунерка. — Това момиче няма срама!

Това беше поредното напомняне, че някои хора ценят тялото ми повече, отколкото моя интелект.

— Аааах! — въздъхна Игнациус.

Откровено казано, ще ми се да го разоблича този уж „народен певец“, който сега сигурно търси да вплете в мрежата си някоя друга млада активистка. Една моя позната подочула, че „народният певец“ всъщност бил баптист от щата Алабама. Какъв мошеник само! Та след това аз попроучих памфлета, който той ми даде, и открих, че е бил отпечатан от ку-клукс-клан. Това ще ти даде известна представа за идеологическите тънкости, с които се сблъскваме в днешно време. На мен той ми прозвуча като един добър либерален памфлет! И сега ще трябва да се унижа и да пиша на редактора на „Нова демокрация“, за да го известя, че памфлетът, макар и предизвикателен, не е написан от когото трябва. А белите англосаксонски протестанти нанесоха контраудар и този път ме свариха неподготвена. Тази случка ми напомни как веднъж в парка „По“ мислех, че храня катеричка, която взе, че се оказа плъх, макар на пръв поглед винаги да можеше да мине и за катеричка. Човек се учи, докато е жив! Този измамник ми подсказа една идея. Човек винаги може да научи нещо от нищожествата. Реших да попитам евреите дали някоя вечер ще ми отпуснат залата. След известно време ми отговориха утвърдително. Публиката тук, в Бронкс, без съмнение е тесногръда, но ако лекциите ми са на ниво, някой ден може да ме ангажират и за залата, в която мислители като Норман Мейлър и Симор Крим излагат своите възгледи. За опит пари не вземат.

Искрено се надявам, че работиш върху личностовите си проблеми, Игнациус. Параноята задълбочава ли се? Убедена съм, първопричината за нея е в това, че все се залостваш в стаята си, че си започнал да гледаш с подозрение на заобикалящия те свят. Така и не разбрах защо настоя да си останеш там, при алигаторите. И независимо от това, че разсъдъкът ти плаче за обстоен клиничен преглед, ти имаш ум, който би могъл да се разрасне и да процъфти тук, в Ню Йорк. А какво става сега? Ти пречиш и на своя разум, и на себе си. Когато те видях последния път, на връщане от Мисисипи за Ню Йорк, ти беше направо в ужасно състояние. И вероятно, както си живуркаш в тая стара съборетина в компанията единствено на майка си, вече съвсем си деградирал. Нима природният инстинкт у теб не е надал вик за освобождение? Една красива и съдържателна любовна връзка ще те преобрази, Игнациус. В това съм убедена! Тежки едипови окови са овладели психиката ти и те унищожават!

Не се и залъгвам, че социално-политическите ти възгледи са станали по-прогресивни. Нима изостави проекта си да сформираш политическа партия и да излъчиш кандидат за президентските избори, избран от бога? Спомням си, че когато най-сетне се запознахме и аз разобличих политическото ти безразличие, ти ми излезе с тази идея. Разбрах, че това е реакционен план, но поне показваше, че у теб се заражда известна политическа съзнателност. Моля те, напиши ми нещо по този въпрос, тъй като това изключително много ме интересува. Трипартийна система ни трябва в нашата страна и аз мисля, че фашистите набират сили ден след ден. А тази Партия на богоизбраните е нещо като проект за организиране на изтърсаците от обществото, които именно ще са в основата на фашисткия подем.

Е, аз да привършвам. Дано лекцията има успех. За теб посланието, залегнало в основата й, би било от особена полза. Между другото, ако подтикнеш някога Движението на богоизбраните към живот, аз мога да ти помогна при организирането на филиал тук, на местна почва. И моля те, Игнациус, измъкни се от къщи и навлез в света около теб. Тревожа се за бъдещето ти. Ти открай време си един от моите най-важни проекти. И много бих искала да науча нещо за сегашното ти душевно състояние, така че, моля те, вдигни се от възглавниците и пиши!

След известно време, повил сбръчканата си розовичка кожа в една стара бархетна роба, която се крепеше на безопасна игла около бедрата, Игнациус вече седеше зад бюрото и пълнеше автоматичната си писалка. А във вестибюла майка му разговаряше с някой друг по телефона и се жалваше:

— И последния цент от застраховката, която ни остави клетата му баба, дадох, за да го изуча. Какъв ужас! Толкова пари на вятъра!

Игнациус се оригна и отвори чекмеджето, за да потърси листове за писма, каквито би трябвало все още да има там, но вместо тях си намери онова йо-йо 17 17 Детска игра, представляваща „макаричка“, която се навива и развива по дълъг конец под въздействие на центробежни сили, обусловени от тежестта й. — Б.пр. , дето беше купил от филипинеца, който ги продаваше из квартала преди няколко месеца. От едната му страна имаше палмичка, която филипинецът беше гравирал според желанието на Игнациус. Дръпна конеца, той страшно бързо се разви и макаричката шеметно се устреми към пода, затъркаля се и се спря в една купчина листа от настолен бележник и стари списания под леглото. Игнациус пусна горния край на конеца и отново бръкна в чекмеджето, където откри една бланка на „Панталони Ливай“.