Джон Тул - Сговор на глупци

Възлюблена ми, Мирна!

Получих оскърбителното ти известие. Нима наистина мислиш, че ме интересуват лишените от какъвто и да е вкус твои сблъсъци с подобни полухора като народните певци? Във всяко от писмата откривам намеци за разюздания личен живот, който водиш. Умолявам те да се придържаш към теми, които подлежат на обсъждане и т.н., защото по този начин поне ще избегнеш безсрамието и наглостта. При все това смятам, че символиката с катеричката и плъха, катеричко-плъха или плъхо-катеричката, бе поучителна и, бих казал, дори отлична.

В непрогледната вечер, когато ще изнасяш съмнителната си лекция, единственият ти слушател вероятно ще е някой отчаян, самотен и престарял библиотекар, който е видял, че прозорците на залата са осветени, и е влязъл с надеждата, че ще се избави от студа и ужасите на душевната си преизподня. Единствено неговата фигура ще седи прегърбена пред подиума, докато твоят носов глас кънти сред празните столове и с нарастващо ожесточение стоварва огорчение, объркване и сексуални намеци върху плешивия череп на жалкия окаяник, когото вече ще си зашеметила тъй, че човечецът аха, и да изпадне в истерия… и тогава, веднъж влязъл в залата, той без съмнение ще реши да се разголи и ще размаха отчаяно сгърчения си орган като кривак срещу зловещите думи, които се сипят ли, сипят върху главата му. Ако аз бях на твое място, незабавно щях да се откажа от тази лекция! Убеден съм, че управата ще приеме оттеглянето ти с най-голяма радост, особено пък ако са имали възможността да видят безвкусния афиш, който без съмнение вече е разлепен по всяка телефонна будка в Бронкс.

Никой не е искал от теб да коментираш личния си живот, но онова, което си написала, разкрива потресающа липса на вкус и каквото и да било приличие.

А в действителност животът ми претърпя метаморфоза: понастоящем аз съм жизненоважна частица от търговията с хранителни стоки и следователно съвсем не без основание се съмнявам, че за в бъдеще ще мога да отделям време да ти пиша.

— Остави я на мира — рече мистър Ливай. — Виж, та тя си дреме!

— Да я оставя ли? — Мисис Ливай подпря мис Трикси на дивана, тапициран с жълта изкуствена материя. — А не разбираш ли, че именно това е трагичното в живота на нещастната женица? Винаги са я оставяли на мира. Тя се нуждае от някого! Нуждае се от обич!

— Ай-ай-ай…

Мисис Ливай бе жена с интереси, жена с идеали. С течение на годините тя безрезервно се беше посветила на бриджа, африканските теменужки, на Сузън и Сандра, на голфа, Маями, Фани Хърст и Хемингуей, на задочното обучение и фризьорките, на слънцето, деликатесите и състезателните танци, а в последните години — и на мис Трикси. Досега винаги се беше налагало да се занимава с мис Трикси от разстояние, което не удовлетворяваше изискванията, упоменати в програмата на задочния курс по психология, където на държавния изпит се беше провалила с гръм и трясък. Бяха отказали да й пишат дори „удовлетворителен“. Но относно уволнението на младия идеалист бе направила успешен импас и ето че сега сбръчканата плът, козирката, платненките и всичко останало, което съставляваше мис Трикси, се намираше пред нея. Мистър Гонзалес с радост беше пуснал помощник счетоводителката в безсрочен отпуск.

— Мис Трикси! — напевно се обади мисис Ливай. — Събудете се!

Онази отвори очи и изхриптя:

— Пенсионираха ли ме?

— Не, съкровище.

— Какво?! — озъби се мис Трикси. — Рекох си, че са ме пенсионирали!

— Мис Трикси, вие се мислите за грохнала и стара, а това е много лошо.

— Кой?

— Вие.

— Така си е то. Много съм грохнала.

— Нима не разбирате? — продължи мисис Ливай. — Та всичко това е илюзорно! Психоза на тема „възраст“. А все още сте толкова привлекателна жена! Нужно е само да си речете: „Все още съм привлекателна. Аз съм много привлекателна жена!“

Мис Трикси изпусна някакъв стон, подобен на грухтене, право в покритата с лак коса на мисис Ливай.

— Много ви моля, оставете я на мира, доктор Фройд! — ядоса се мистър Ливай и вдигна очи от спортното списание. — Бих предпочел едва ли не Сузън и Сандра да са тук, та с тях да си играеш. А какво стана с групичката ви за канаста?

— Не се обаждай, неудачнико. Как мога да играя канаста, когато една психопатка е в беда?

— Психопатка ли? Най-обикновена престаряла изкуфелница! На трийсет бензиностанции трябваше да спирам, докато стигнем дотук. Най-накрая ми писна да излизам от колата, за да й показвам коя е мъжката и коя дамската тоалетна, и я оставих сама да си избира къде да влиза. Открих и система. Заложих мислено известна сума и по закона за средното аритметично се оказа, че в петдесет на сто от случаите печеля, а в останалите петдесет — губя.