Джон Тул - Сговор на глупци

— Казвам, че много дълго се преобличахте.

— Аз ли? Че нали излязох преди малко.

— Я престанете да я тормозите! — ядосано разпореди Игнациус.

— Закъснението й е неоправдано. Живее там някъде около кея — обясни шефът и продължи да се занимава с документацията.

— Хареса ли ви? — обърна се Игнациус към мис Трикси, когато изчезна и последното кривене на устата й.

Тя кимна и усърдно се зае с втория сандвич. Но когато най-сетне го бе преполовила, внезапно тежко се отпусна на стола си.

— Ох, преядох, Глория. Много вкусно беше.

— Мистър Гонзалес, искате ли парчето сандвич, което мис Трикси не може да довърши?

— Не, благодаря ви.

— Не би било зле да го хапнете. В противен случай плъховете ще ни връхлетят.

— Така де, Гомес, изяж го — обади се мие Трикси и запрати мазния и наръфан сандвич точно върху документите на бюрото му.

— Видя ли какво направи сега, изкуфяла слабоумнице? — простена Гонзалес. — Мисис Ливай да върви по дяволите! Та това е отчетът за банката!

— Как се осмелявате да нападате личността на благородната мисис Ливай! — прогърмя гласът на Игнациус. — Аз ще ви наклеветя, сър!

— Цял час подготвям този отчет, а вижте тя какво направи!

— Искам си шунката за Великден! — озъби се мис Трикси. — А какво стана с пуйката, която ми обещахте за Деня на благодарността? Напуснах чудесната си работа като касиерка в кино, за да дойда тук. А сега сигурно ще си умра в таз кантора. Държа да кажа, че към работниците тук се отнасят безчестно. Още сега се пенсионирам !

— Защо не идете да си измиете ръцете? — попита я Гонзалес.

— Добра идея, Гомес — отвърна тя и се затътри към дамската тоалетна.

Игнациус се чувстваше ощетен. Беше се надявал поне да има сцена. И докато шефът на кантората преписваше отчета, той поднови работата си по кръста. Най-напред обаче се наложи да вдигне мис Трикси, която веднага след завръщането си коленичи под него и взе да се моли точно на мястото, където Игнациус бе стоял, за да боядисва. Тя непрекъснато се мотаеше около него, отдалечавайки се само за да запечата няколкото плика, които Гонзалес и подаде, да посети тоалетната неведнъж и дваж или пък за да подремне. Единствено шефът на кантората вдигаше шум с пишещата и със сметачната машина, шум, който според Игнациус бе леко разсейващ. Към един и половина кръстът бе почти готов. Липсваха единствено малките златни букви за надписа БОГ И ТЪРГОВИЯТА, които Игнациус смяташе да положи в самата му основа. След като и мотото вече бе на място, той се обърна назад и рече на мис Трикси:

— Готов е.

— О. Глория! Колко е красив! — искрено възкликна мис Трикси. — Гледай, Гомес!

— Много е хубав — отрони Гонзалес, като оглеждаше кръста с уморените си очи.

— А сега — към архива! — рече Игнациус делово. — Сетне — във фабриката. Не мога да търпя социалната неправда!

— Да, трябва да отидете до фабриката, докато клапата ви все още действа — добави шефът на кантората.

Игнациус мина зад картотеката, взе насъбралите се, незаведени материали и ги изхвърли в коша за боклук. А като видя, че шефът седи на бюрото, закрил очите си с ръце, той издърпа първото чекмедже, обърна го и изсипа подреденото по азбучен ред съдържание също в коша.

След това се понесе към вратата на фабриката, профучавайки покрай мис Трикси, която отново беше коленичила пред кръста.

Полицаят Манкузо бе решил да поработи и през нощта, опитвайки се да арестува някого, когото и да било. Той изпрати леля си, след като излязоха от боулинга, и се отби сам в един бар, да види дали пък няма да изскочи нещо. И наистина нещо изскочи, но това бяха три жени, които го нападнаха. Влизайки в участъка за среща със сержанта, който го бе повикал, той опипа бинтованата си глава.

— Какво ти се е случило, Манкузо? — викна сержантът още щом зърна бинтовете.

— Паднах.

— Типично в твой стил! Ако поне малко си разбираше от работата, щеше да обикаляш баровете и да ни осведомяваш за такива като тия трите, дето снощи ги докарахме тука.

— Тъй вярно!

— Не знам коя курва те е осведомила за тая „Нощна веселба“, но нашите хора са там всяка вечер и досега нищо не се е появило.

— Ами аз мислех…

— Млък! Пускаш ни по фалшива следа. А нали знаеш какво им се пада на такива, дето ни пускат по фалшива следа?

— Не.

— Пращаме ги в клозета на автогарата!

— Слушам, сър!

— По осем часа на ден ще висиш в кабинките, само и само да ми доведеш някой!

— Добре.

— Не ми викай „добре“, а „слушам, сър“! А сега марш оттук и върви да си прегледаш гардеробчето! Днеска ще си фермер!