Джон Тул - Сговор на глупци

— Ами аз?

— Тоя Джоунс ходи да обядва между дванайсе и дванайсе и половина. Ти идвай значи към един без петнайсе.

— А кво ще правя с пакетите по цял следобед? До три часа ще са ми вързани ръцете. Не ща да ги разнасям нагоре-надолу.

— Давай ги на гардероб на автогарата. Аз съм съгласна. Само гледай да са на сигурно място. Ще се видим утре.

Лана се върна в бара.

— Дано да си го чупила това хлапе — рече Дарлин. — Някой трябва да го наклевети него!

— Уау!

— Хайде бе, Лана. Дай да се опитаме с мойто птиче. Грешка нямаме!

— Едно време киванистите 8 8 Организация, основана в САЩ през 1915 г., с цел да се подобри търговската етика. — Б.пр. обичаха да влязат в заведение и да позяпат някоя готина мацка как леко се разкършва. Сега пък трябвало да има и животинка! Знаете ли какво му е на народа? Всички са превъртели! Не е леко да си изкарваш честно хляба в днешно време. — Лана си запали цигара и гледаше да не остане по-назад с облаците от Джоунс. — Добре. Ще й направиме прослушване на птицата. Положително ще се чувствам по-спокойно, като си на сцената с пилето, отколкото на бара с ченгетата. Донеси да го видим тона проклето пернато.

Гонзалес седеше до малката си печица, заслушан в шума на реката, а спокойната му душица се рееше из някаква нирвана, там, високо над двете антени на „Панталони Ливай“. Подсъзнателно усещаше топуркането на плъховете, миризмата на стара хартия и дърво и онова налудничаво чувство, което извикваха у него торбестите му панталони „Ливай“. Той изпусна тънка струйчица филтриран дим и като добър стрелец насочи пепелта от цигарата си точно към центъра на пепелника. Случило се беше невъзможното: животът в „Панталони Ливай“ бе станал дори още по-приятен. Благодарение на мистър Райли. Коя ли милостива орисница бе спуснала Игнациус Дж. Райли върху износените и прогнили стъпала на „Панталони Ливай“?

Работеше за четирима. Под сръчните му ръце архивът сякаш се топеше. И беше тъй любезен към мис Трикси; търкания в кантората почти нямаше. Гонзалес бе затрогнат от онова, на което стана свидетел вчера следобед — паднал на колене, мистър Райли сменяше чорапките на мис Трикси. Душа човек бе той! Е, и отчасти клапа, разбира се. Но постоянните му приказки за нея не се търпяха. Това бе единственият му недостатък.

Завеждащият щастливо се огледа наоколо — навсякъде се виждаха плодовете от работата на мистър Райли. Върху бюрото на мис Трикси бе закрепена огромна табела с надпис: МИС ТРИКСИ, а в един от ъглите й с цветен молив бе изрисувана старомодна китка. На неговото бюро имаше друга табела: СЕНЬОР ГОНЗАЛЕС, която бе украсена с кръста за храброст на крал Алфонсо. Върху една от колоните бе закован кръст, съставен от няколко части, две от които гласяха: ДОМАТЕН СОС „ЛИБИ“ и ЖЕЛЕ „КРАФТ“ и бяха подготвени, според думите на мистър Райли, за боядисване в кафяво на черни резки, които да загатват дървесните линии. Върху кантонерките, в няколко празни кутии от сладолед, вече никнеха бобови филизчета. Пурпурночервените пердета от монашеско сукно до прозореца на мистър Райли създаваха атмосфера на размисъл в кантората. През тях слънцето хвърляше кърваво сияние върху почти еднометровата статуя на св. Антоний, поставена недалеч от боклукчийско кошче.

Работник като мистър Райли едва ли се беше раждал досега. Каква всеотдайност! Какъв интерес към работата! Той дори възнамеряваше веднага щом клапата му позволеше, да посети фабриката, за да провери как могат да се подобрят условията там. Другите служители винаги се бяха отнасяли немарливо и с равнодушие.

Вратата бавно се отвори и на прага се появи мис Трикси, предшествана от една огромна кесия.

— Мис Трикси! — отбеляза Гонзалес с най-строгия според възможностите си глас.

— Кой?! — неистово извика тя.

Сетне сведе поглед надолу към парцаливата си нощница и бархетния пеньоар.

— Ох, божичко! — изфъфли тя. — Вярно, че навънка ми беше малко хладно.

— Веднага си вървете вкъщи!

— Студено е бе, Гомес.

— Съжалявам, но в такъв вид не може да останете в „Панталони Ливай“.

— Пенсионираш ли ме?

— Не! — проскърца гласът на Гонзалес. — Просто искам да се върнете у дома и да се преоблечете. Живеете на съседната пресечка, така че побързайте.

Мис Трикси се потътри обратно и затръшна вратата след себе си. След мъничко се върна, взе кесията, която бе оставила на пода, и пак затръшна вратата.

Когато Игнациус пристигна с един час закъснение, тя още не се беше върнала. Гонзалес слушаше как тежките и бавни стъпки на мистър Райли отекваха по стълбите. Вратата широко се разтвори и се появи чудесният Игнациус Дж. Райли, преметнал около врата си карирана кърпа с размерите на шал и затъкнал единия й край в палтото.