Джон Тул - Сговор на глупци

— А тук при нас нощно време идват само цивилни — рече Дарлин. — Що не пуснат цивилните подир такива мацки?

— Заведението ми почти се е превърнало в полицейски участък! Правя, струвам и накрая какво излиза — благотворителен спектакъл за сдружението „Полицейско милосърдие“! — Лана беше отвратена. — Колкото щеш свободни места и само няколко ченгета, които си подават сигнали! А аз половината от времето си трябва тебе, умнице, да те гледам, да не вземеш да им пробутваш пиене.

— Добре де, Лана — заоправдава се Дарлин. — Как да ги различавам? За мене всички мъже са еднакви. — Тя се изсекна. — Гледам да си изкарам хляба!

— Дарлин, ченгето по очите му ще го познаеш. Те са страшно самоуверени. Доста време съм вече в тоя бизнес и знам всичките им мръсни ченгесарски номера. Белязаните банкноти, маскировката… Ако не можеш да познаеш по очите, парите гледай. Целите са изпонадраскани с молив.

— А как да им видя парите? Толкова е тъмно тука, че и очите им едва-едва ги виждам.

— Ммм-да. Значи трябва да ти измислим нещо. Не ми се ще да киснеш по столовете на бара. Току-виж, си се опитала да предложиш двойно мартини на шефа на полицията!

— Пусни ме тогава да танцувам на сцената! Знам един страхотен танц…

— О, я да мълчиш! — викна й Лана. Ако Джоунс узнаеше, че вечер има полиция в заведението, тогава сбогом и на преоценения чистач. — Слушай сега, Дарлин, няма да казваш на Джоунс, че изневиделица цялата полиция е взела да ни се мъкне тука вечер. Нали знаеш какви са чернокожите на тема „ченгетата“? Може да се уплаши и да напусне, пък аз нали се мъча да му помогна да не се скита по улиците…

— Добре — обеща Дарлин. — Ама аз вече никакви пари не мога да изкарам, защото все ме е страх, че тоя на съседния стол е полицай. А знаеш ли какво ни трябва тук, за да изкарваме пари?

— Какво? — троснато попита Лана.

— Трябва ни животинче.

— Каквооо?! Господи боже!

— Няма да чистя на никакви животни! — обади се Джоунс, като звучно удряше парцала в краката на столовете.

— Ела насам и мини тук под тези столчета! — викна след него Лана.

— Така ли? Уау! Значи сме пропуснали нещо, а? Хей!

— Погледни във вестника, Лана — продължи Дарлин. — Почти половината заведения на нашата улица си имат животинки.

Лана разгърна вестника и през пушилката, изпусната от Джоунс, започна да разглежда рекламите на баровете.

— Я колко отворена била тая Дарлин! Сигурно ти се ще да станеш и управителка на бара, а?

— Не, госпожо.

— Добре, но запомни какво си казала — рече Лана и проследи с пръст рекламите. — Гледай: змия в бара на Джери, гълъби в „104“, малко тигърче, шимпанзе…

— И народът точно там отива — прекъсна я Дарлин. — В тоя бизнес човек трябва да е в крак с модата.

— Благодаря за съвета. И тъй като идеята е твоя, някакви предложения?

— Предлагам единодушно да се изгласуваме против превръщането на бара в зоологическа градина.

— Търкай си пода!

— Може да използваме мойто какаду — каза Дарлин. — Репетирам с него един бомбастичен танц. И птичето е толкова умничко! Трябва да го чуеш само как говори!

— В баровете за негри гонят женските пиленца например.

— Дай възможност на птичето да опита! — замоли се Дарлин.

— Уаууу! — провикна се Джоунс. — Глей само — приятелчето ти, сиракът, пристигна. Време е за благотворителности!

Джордж се мъкнеше откъм вратата, облечен в размъкнат червен пуловер, бели дънки и бежови заострени ботуши. По двете му китки с химикалка бяха „татуирани“ кинжали.

— Извинявай, Джордж, но днеска нямам нищо за сираците — бързо каза Лана.

— Видя ли сега? Твоите сираци най-добре да се обърнат към УНИЦЕФ-та — рече Джоунс и изстреля малко дим по посока на кинжалите. — На нас нещо ни е трудно да плащаме заплатите, та благотворението оттук трябва да започне.

— Е? — обади се Джордж.

— Сиропиталищата днес май са пълни с хулиганчета — отбеляза Дарлин. — На твое място, Лана, нищичко не бих им дала. Мене ако питаш, тоя е страхотен изнудвач. И е сирак, колкото аз съм английската кралица!

— Я ела — обърна се Лана и изведе Джордж на улицата.

— Кво става бе? — попита той.

— Не мога да говоря пред тия смотаняци — обясни му Лана. — Новият чистач не е като предишния. Откак те мярна тоя умник, все за сирачетата пита. Не ми вдъхва доверие. Пък и вече си имам неприятности с ченгетата.

— Вземи си друг. Колкото щеш ги има.

— За това, дето му плащам, и кьорав ескимос не мога да намеря. Сдобих се с него почти като при сезонно намаление. А и той си мисли, че ако напусне, ще го натопя за скитничество. Чиста печалбица си е това, Джордж. А в моя бизнес трябва да си отваряш очите на четири за изгодната сделка. Не е ли така?