Джон Тул - Сговор на глупци

Игнациус прекара деня в стаята си, като дремеше на пресекулки, а в честите тревожни мигове, когато беше буден, нападаше гумената ръкавица. През целия следобед телефонът във вестибюла не бе преставал да звъни, а всеки звън го изнервяше и обезпокояваше все повече и повече. Той се нахвърли върху ръкавицата, обезчести я, похити я, завладя я. Както всяка знаменитост, така и Игнациус си имаше почитатели: кутсузлийските родственици на майка му, съседи, хора, които мисис Райли не беше виждала от години. Всички се бяха обадили по телефона. При всяко позвъняване той си мислеше, че мистър Ливай се обажда, но скоро чуваше майка му да изговаря реплики, които започнаха да стават сълзливо стандартни: „Истински ужас! Какво ще правя аз сега? Този път вече името ни е опетнено!“ Когато Игнациус не можеше повече да издържа, той се изливаше на талази от стаята си в търсене на плодов тоник. Срещнеше ли по случайност майка си из вестибюла, тя въобще не го поглеждаше, а вместо това се заемаше да изучава пухкавите сферични валменца, които се носеха по пода в килватера на сина й. А и той сякаш нямаше какво да й каже.

Как ли щеше да постъпи мистър Ливай? Ейбълман за жалост се бе оказал един доста окаян човечец, прекалено дребнав, за да приеме малко критика, една свръхчувствителна човешка молекула. Беше писал не на когото трябва; бойкият и храбър залп бе отправен към неподходяща аудитория. На този стадий нервната му система не би могла да се оправи с един съдебен процес. Той щеше напълно да грохне пред съдията. Почуди се колко ли време ще мине, преди мистър Ливай отново да го връхлети изневиделица. Какви ли слабоумни главоблъсканици сипеше сега мис Трикси? Вбесеният и объркан мистър Ливай щеше да се върне, този път твърдо решен незабавно да го хвърли в затвора. Очакването на неговото завръщане бе като очакването на екзекуция. Тъпата болка в главата упорстваше. Плодовият тоник имаше вкус на жлъчка. Да, Ейбълман искаше страшно много пари; крехкото растение явно е било жестоко наранено. Когато се откриеше кой е истинският автор на писмото, какво ли щеше да поиска той наместо петстотинте хиляди? Един живот?

Плодовият тоник действаше като киселина и къркореше ли, къркореше из вътрешностите му. Той се изпълни с газ, но газът беше сгащен от залостената клапа така, както се прищипва балон. От гърлото му се изпуснаха мощни оригвания и се въздигнаха към пълните с боклуци млечнобели глобуси на полилея. Щом човек веднъж е призован да се появи в това брутално столетие, всичко можеше да му се случи. Отвсякъде го дебнеха какви ли не уловки, вълчи ями като Ейбълман, като бездейните поборници за мавританско достойнство, като кретените манкузовци, като дориангрийновците, вестникарските репортери, стриптийзьорките, птиците, фотографията, малолетните престъпници и нацистките порнографи. И най-вече като Мирна Минкоф! Като потребителските стоки. И най-вече като Мирна Минкоф! Тази смрадлива хубостница трябваше да бъде поставена на място! Някак си. Някой ден. Тя трябваше да плати! Каквото и да се случеше, той трябваше да доведе докрай започнатото дело, дори ако се наложеше да пожертва години време или пък десетилетия наред да върви дебнешком подире й от едното кафене към другото, от едната оргия с народни песни към другата, от метрото към пушалнята за наркотици, а оттам — към памуковото поле и сетне към демонстрацията, само и само да си отмъсти. Игнациус стовари една обстоятелствена клетва от времето на кралица Елизабета и като се превъртя на другата страна, за сетен път лудешки изнасили ръкавицата.

Как смееше майка му да се замисля за женитба?! Само човек елементарен като нея можеше да е и толкова нелоялен. Престарелият фашист щеше да урежда един след друг лов на вещици, докато доскорошната цялост на Игнациус Дж. Райли се сведеше до някакъв фрагментарен и мънкащ зеленчук. Той щеше да свидетелства в полза на мистър Ливай, за да може бъдещият му доведеник да бъде затворен „на топло“; така щеше свободно да удовлетворява извратените си архаични въжделения спрямо нищо неподозиращата Айрини Райли, смело да упражнява върху й закостенелите си навични действия посредством частнособственическата инициатива. Проститутките не получаваха закрила от общественото осигуряване и от системата за подпомагане на безработни. И нищо чудно, че те имаха притегателно въздействие за Робишо. Една Фортуна знаеше на какво се бе научил той в обятията им!