Джон Тул - Сговор на глупци

— Да — отвърна смирено мисис Ливай.

— Ето. Този е храбрец. — Взе вестника и посочи негъра, който стоеше до падналия идеалист. — И ще получи първата награда.

— Какво?! Един престъпник с тъмни очила? Един тип от Бърбън стрийт? Моля те, Гюс! Само това не! Леон Ливай е мъртъв само от няколко години. Остави го да почива в мир!

— Решението ми е доста практично — маневра, каквато сам старият Леон би направил. Повечето от нашите работници са негри. Чудесни отношения между компанията и обществеността! А в скоро време вероятно ще ми трябват още и по-добри работници. Жестът ни ще допринесе за добрия климат в трудовия колектив.

— Само на това чудо не! — На мисис Ливай сякаш и се гадеше. — Наградите ще бъдат за порядъчни хора!

— А къде е идеализмът, за който открай време толкова ратуваш? Мислех си, че проявяваш интерес към участта на малцинствата. Поне винаги така си казвала. Във всеки случай Райли заслужаваше да бъде спасен. Той ме насочи към истинския виновник.

— Не можеш цял живот все някому напук да правиш.

— Че кой прави нещо напук? Най-после и аз да се заема с градивни, творчески дела. Мис Трикси, къде ви е телефонът?

— Кой? — Мис Трикси наблюдаваше как товарният кораб от Монровия си заминава с палуба, задръстена от трактори „Интърнешънъл харвестър“. — Аз нямам телефон. Но има един в бакалницата на ъгъла.

— Хайде, мисис Ливай. Бягай до бакалницата. Обади се на доктора на Лени, а и във вестника, за да разбереш наясно ли са как можем да се свържем с Джоунс, макар че хора като него обикновено нямат телефони. Попитай и в полицията. Те може и да знаят. После ще ми дадеш номера. Аз лично ще му се обадя.

Мисис Ливай стоеше, втренчила поглед в съпруга си, а оцветените й мигли така и не помръдваха.

— Ако ще ходиш до магазина, спокойно можеш да купиш и шунката ми за Великден — застърга гласецът на мис Трикси. — Искам да я видя тая шунка тука, в дома си! Но тоя път никакви али бали. Щом като искате признание от мене, почвайте да ми се отплащате!

Тя се озъби на мисис Ливай, като че ли искаше с проблясъка на зъбите си да й покаже, че това е символичен акт, акт на явно пренебрежение.

— Виждаш ли? — обърна се към жена си мистър Ливай. — Вече имаш три причини да посетиш бакалницата. — Той й подаде банкнота от десет долара. — Аз ще те чакам тук.

Мисис Ливай взе парите и отвърна:

— Сега сигурно си щастлив. Аз ще бъда твоята слугиня, а ти ще държиш всичко това над главата ми като меч. Една неправилна преценчица и после толкова страдания!

— Неправилна преценчица ли?! Дело за обида на стойност половин милион?! И от какво толкова страдаш? Просто отиваш до бакалницата на ъгъла.

Мисис Ливай се обърна и започна да си проправя път по централната пътечка. Вратата се затръшна и мис Трикси веднага заспа като младенец, сякаш тежко бреме беше паднало от плещите й. Мистър Ливай слушаше похъркването й, загледан в товарния кораб от Монровия, който излизаше от пристанището и подпомогнат от течението, се насочваше към залива.

Мозъкът му се поуспокои за първи път от дни наред и някои от събитията започнаха да минават през съзнанието му като на филмова лента. Помисли си за текста на писмото до Ейбълман и ето че си припомни едно друго място, където беше чул подобни думи. Това място беше дворът на изкукалия Райли, и то само преди час. „Тя трябва да бъде шибана с камшици…“, „Монголоидът Манкузо…“ Значи все пак той го бе написал. Мистър Ливай погледна с нежност към дребничката обвиняема страна, която похъркваше над кутията с холандските бисквити. „В името на всеобщото добруване — помисли си той — ще трябва да бъдете обявена за нетрудоспособна, а и да направите самопризнания, мис Трикси. Лъжливо обвинение се скалъпва срещу ви.“ Мистър Ливай се изсмя на глас. А защо ли мис Трикси си бе признала толкова чистосърдечно?

— Тишина! — озъби му се тя, тъй като се сепна.

Все пак кукуто Райли заслужаваше да бъде спасен. Посвоему, тоест по най-изкукалия възможен начин, той бе отървал и своята кожа, и тази на мис Трикси, и тази на мистър Ливай. Какъвто и да беше Бурма Джоунс, той пък заслужаваше щедро отличие… или възнаграждение. А ако му предложеше и работа в новата „Шорти Ливай“, това щеше да е дори още по-добре за бъдещите взаимоотношения между компанията и обществеността. Награда и работа. Всичко, придружено от добра реклама в пресата, за да се върже с откриването на „Шорти Ливай“. И ако това не беше чудесен търговски трик…

Мистър Ливай гледаше как търговският кораб пресича устието на Индъстриъл Кънал. Скоро и мисис Ливай щеше да се метне на някой кораб; посока — Сан Хуан. Би могла да посети майка си, която се смееше, пееше и танцуваше на плажа. Мисис Ливай никак не пасваше в проекта „Шорти Ливай“.