Джон Тул - Сговор на глупци

— Ако не беше глупавият ти, вятърничав „проект“, тази жена от години вече щеше да е пенсионерка — обърна се към жена си мистър Ливай. — И след като през цялото това време предричаше какво ще стане, оказва се, че точно ти едва-що не прати по дяволите „Панталони Ливай“.

— Разбирам. Нея не я виниш. Виниш жената с устои, жената с идеали! И крадец да се намъкне в „Панталони Ливай“, пак аз ще съм виновна. Трябва да се лекуваш, Гюс. Просто трябва.

— Да, сигурно. И то точно при доктора на Лени.

— Чудесно, Гюс.

— Млък!

— Но ти си тази, която ще му се обади — отсече мистър Ливай. — Искам да го накараш да удостовери, че мис Трикси е със старческо слабоумие, че е нетрудоспособна, както и да изясни мотивацията за написването на писмото.

— Това си е твоя работа! — ядоса се мисис Ливай. — Ти ще му се обадиш!

— Сузън и Сандра не биха желали да узнаят за малката грешчица на майка си…

— И изнудваш, а?

— Научил съм това-онова от тебе. В края на краищата не сме женени от вчера… — Мистър Ливай наблюдаваше как гневът и безпокойството танцуват по лицето на жена му. За първи път тя просто нямаше какво да каже. — Децата не биха желали да узнаят каква глупачка е скъпата им майчица. А сега започвай да обмисляш как да замъкнеш мис Трикси у доктора на Лени. При нейните признания и при експертиза от който и да било лекар Ейбълман няма кой знае какви изгледи с това дело. Ще трябва просто да я завлечеш в някоя съдебна зала и да оставиш съдията сам да я погледне.

— Аз съм много привлекателна жена! — автоматично издекламира мис Трикси.

— Не ще и съмнение — увери я мистър Ливай, като седна и се наклони към нея. — Възнамеряваме да ви пенсионираме, мис Трикси. И повишение ще ви дадем. Вас доста зле ви изиграха.

— Пенсиониране ли? — прохъхри тя. — Ще кажа само, че това най-малко го очаквах. Хвала тебе, божке!

— Ще подпишете изявление, че сте натракали това писмо, нали?

— Разбира се, че ще подпиша! — възкликна мис Трикси. Каква приятелка й беше Глория! Глория знаеше как да й помогне! Беше умна! Слава богу, че си беше спомнила за туй вълшебно писъмце! — Ще кажа каквото и да поискате от мене!

— И ето че внезапно всичко ми стана ясно — прозвуча горчилката в гласа на мисис Ливай иззад една камара вестници. — Изнудваш ме посредством двенките ми мили дъщерички. Отстраняваш ме от пътя си, за да се развихриш като плейбой повече от когато и да било. „Панталони Ливай“ сега наистина ще иде по дяволите. Мислиш си ти, че ще успееш да ме баламосаш!

— Да, мисля си. И „Панталони Ливай“ ще отиде по дяволите. Но не защото една от твоите играчки ще я прати там. — Мистър Ливай хвърли по един поглед на писмата. — Тази работа с Ейбълман ме накара да се замисля за много неща. Защо например никой не купува нашите панталони? Защото са отвратителни! Защото се правят по същите кройки, които баща ми е използвал преди двайсет години, от същите платове! Защото тоя стар тиранин не искаше за нищо на света да промени каквото и да било във фабриката си! Защото каквито и инициативи да имах, той ги правеше на пух и прах!

— Баща ти бе прекрасен човек. Повече нито думичка на неуважение не ща да чуя от теб!

— Мълчи! Ексцентричното писмо на мис Трикси ми даде една идея. Отсега нататък ще произвеждаме само бермуди. По-малко главоболия, по-висока печалба и по-ниски разходи. Ще изискам от фабриката цяла нова колекция от немачкаеми мостри. „Панталони Ливай“ ще стане „Шорти Ливай“.

— „Шорти Ливай“ ли? Какъв цирк! Я не ме карай да се смея! За една година ще се разориш! Каквото и да е, само и само да заличиш паметта на баща си! Ти не умееш да ръководиш търговско предприятие. Ти си един неудачник, един плейбой, човек, който слухти с какви ли не користни цели по конните състезания.

— Млък! Ще кажа само, че вие, хора, сте голяма напаст. Ако на туй му викат пенсиониране, то по-добре да си се връщам в „Панталони Ливай“. — Мис Трикси предприе атака с кутията бисквити в тяхната посока. — А сега се махайте от моя дом и ми пратете записа по пощата!

— Аз не умеех да ръководя „Панталони Ливай“. Това е вярно. Но мисля, че ще съумея да ръководя „Шорти Ливай“.

— Колко самодоволни станахме внезапно! — заяви мисис Ливай с глас, който издаваше, че е пред прага на истерията. Гюс Ливай да управлява компания? Гюс да доминира? А какво би могла да каже тя на Сузън и на Сандра? Какво би могла да каже на Гюс Ливай? Какво ще стане с нея? — А и фондацията, предполагам, също ще иде по дяволите.

— Разбира се, че не! — Дълбоко в себе си мистър Ливай се усмихна. Най-сетне кормилото се изплъзваше от ръцете на жена му и тя се опитваше да насочи кораба по нов курс в едно море от смут, като молеше него да зададе посока. — Ще учредим награда. А за какво щеше да е тя, за похвална служба и храброст, нали?