Джон Тул - Сговор на глупци

— Ето ги — рече Игнациус. — Това са бележките, които нахвърлях, докато работех във вашата компания. Те ще ви докажат, че аз обичах „Панталони Ливай“ дори повече от собствения си живот, че прекарвах всеки един от часовете, в които не спях, размишлявайки как точно да помогна на вашето предприятие. А и насън често ме навестяваха видения. Призраци от „Панталони Ливай“ прелитаха величаво през спящата ми психика. Аз никога не бих написал писмо като това. Аз обичах „Панталони Ливай“! Ето! Хвърлете едно око, сър.

Мистър Ливай взе папката и там, където Райли сочеше с дебелия си показалец, прочете: „Днес нашата кантора най-сетне бе удостоена с присъствието на своя господар и повелител мистър Г. Ливай. Ако трябва да бъда съвсем искрен, ще споделя, че ми се стори доста нехаен и равнодушен.“ Показалецът прескочи един-два реда. „След време ще узнае той за моята привързаност, за всеотдайността ми към неговата фирма! А личният ми пример от своя страна не е изключено за сетен път да го накара да повярва в «Панталони Ливай».“ Пътепоказателният пръст посочи следващия параграф. „Ла Трикси все още таи дълбоко в себе си това, което знае, доказвайки по този начин, че е дори по-мъдра, отколкото я мислех. Подозирам, че й е известно твърде много и че апатията й е само фасада, зад която се крие ненавистта, която храни към «Панталони Ливай». Значително по-свързано говори, когато става дума за пенсиониране.“

— Ето ви го доказателството, сър! — заключи Игнациус, като измъкна папката от ръцете на мистър Ливай. — Разпитайте тази повлекана Трикси! Старческото й слабоумие е маска! То е една от защитните й реакции спрямо нейната работа и спрямо компанията. Всъщност тя мрази „Панталони Ливай“, защото не я пенсионират. И кой може да я обвини? Много пъти, когато сме били насаме, тя часове наред е бръщолевила относно плановете си да „спипа“ „Панталони Ливай“. Ненавистта й излиза на бял свят под формата на язвителни нападки срещу корпоративната ви структура!

Мистър Ливай се опита да прецени фактите. Знаеше, че Райли действително бе обичал компанията; беше го забелязал в самата фирма, съседката му го беше казала, току-що бе прочел за всичко това. Трикси, от друга страна, мразеше компанията. Макар и жена му, и кукуто да твърдяха, че старческото й слабоумие и всичко във връзка с него е само параван, той се съмняваше, че тя е в състояние да напише подобно писмо. Но сега трябваше да се измъкне от клаустрофобогенната стаичка, защото вероятно в най-скоро време щеше да започне да повръща върху листовете, които покриваха пода. Докато мистър Райли бе стоял до него, за да му посочва необходимите пасажи, миризмата бе взела пълно надмощие. Започна опипом да търси дръжката, но изкукалият Райли се метна върху вратата.

— Трябва да ми повярвате! — въздъхна той. — Тази блудница Трикси имаше фиксация на тема „пуйка“ или „шунка“. А не беше ли някакво печиво? На моменти държанието й бе тъй свирепо и стъписващо! Закле се да си отмъсти, задето не са я пенсионирали на подходяща възраст. Тя бе преизпълнена с враждебност!

Мистър Ливай леко го избута встрани и излезе във вестибюла, където кестенявата жена го чакаше, като че ли бе пиколо.

— Благодаря ви, мистър Райли — каза той. Просто трябваше да се разкара от тази клаустрофобна миниатюра, приютила разбити сърца. — Ако пак ми потрябвате, ще ви се обадя.

— Пак ще ви потрябва! — провикна се подире му мисис Райли, когато той я подмина и тичешком се спусна по стъпалата. — Каквото и да е станало, Игнациус го е направил!

Тя извика и още нещо, но ревът на колата заглуши гласа й. Синкав дим обгърна ударения плимут и мистър Ливай вече го нямаше.

— Сега няма да ти се размине — говореше на сина си мисис Райли, а ръцете й стискаха бялата престилка. — Сега яко я загазихме, момче! Знаеш ли какво може да ти се случи за фалшификация? В затвора могат да те хвърлят! На клетия човечец дело за петстотин хиляди му виси на главата! Сега, Игнациус, няма да ти се размине! Сега яко я загазихме!

— Моля те! — немощно промълви синът й. Бледата му кожа сменяше цвета си от бяло към по-бяло, та чак до сивкаво. Почувства се наистина много зле. Клапата му провеждаше известни маневри, които по блясък и сила надминаваха всичките й действия до момента. — Когато тръгвах на работа, ти казах, че така ще стане.

Мистър Ливай избра най-прекия обратен път към пристана на Дизайър стрийт. Той наду газта, стигна до разклона и излетя на магистралата, разпален от чувство, което бе някаква далечна, но очевидна разновидност на решителността. Ако наистина неприязънта бе накарала мис Трикси да напише това писмо, то значи мисис Ливай носеше отговорността за делото на Ейбълман. А беше ли в състояние мис Трикси да напише нещо чак толкова смислено? Мистър Ливай се надяваше да е така. Бързо прекоси кварталчето, в което тя живееше, прелитайки покрай кръчмите и надписите ВАРЕНИ РАЦИ И СТРИДИ НА ПОЛОВИН ЧЕРУПКА, окачени къде ли не из околността. В самата кооперация просто проследи дирята от боклуци нагоре по стълбите и стигна до една кафява врата. Почука и мисис Ливай му отвори с думите: