Джон Тул - Сговор на глупци

— Тези пари ми бяха нужни за известна цел.

— А за каква? Да се събираш с мръсни жени, тъй ли? — Мисис Райли с мъка се надигна от гробчето на Рекс. — Ти не си само луд, Игнациус! Ти си и подъл!

— Нима наистина смяташ, че Клод roue 34 34 Смазан, съсипан (фр.). — Б.пр. желае брак? — смотолеви Игнациус, променяйки темата на разговор. — Ще бъдеш мъкната от един зловонен мотел в друг. И ще свършиш със самоубийство.

— Искам ли, ще се омъжа, момче! Ти не можеш да ме спреш! Вече не можеш!

— Този човек е опасен радикал — мрачно заяви Игнациус. — Един господ знае какви политически и идеологически ужаси се таят в главата му. Той ще те подложи на мъчения или на нещо още по-лошо…

— Дявол да го вземе, ти за кой се мислиш бе, Игнациус, та да ми казваш какво да правя?! — Мисис Райли изгледа втренчено намусения си син. Тя беше отвратена, уморена и напълно дезинтересирана към онова, с което би могъл да й отвърне. — Клод е тъп. Добре. Това ти го признавам. От сутрин до вечер ме тормози с тия комуниси. Добре. Може и нищичко да не отбира от политика. Но мене политиката не ме тревожи. Тревожи ме това, че даже като умирам, няма да има кой да ми каже блага дума. Клод умее да се държи добре с човека, нещо, което ти не можеш направи с цялата си политика и тежки дипломи. След всичките добрини, които съм сторила за тебе, получавам само грубост и насмешки. Искам някой да се държи добре с мене, преди да си умра. Ти се научи на всичко, Игнациус, само не и на това да си човек.

— Не ти е писано да се отнасят добре с теб! — развика се Игнациус. — Ти си една явна мазохистка! Доброто отношение ще те обърка и ще те унищожи!

— Върви по дяволите, Игнациус! Толкова пъти вече си ми разбивал сърцето, че и да ги изброя не мога!

— Този мъж никога не ще влезе в този дом, докато аз съм тук! След като му омръзнеш, той вероятно ще обърне извратената си похотливост към мен !

— Какво каза, слабоумнико? Затваряй си тъпите устенца! До гуша ми дойде! Добре ще те подредя аз! Разправяш, че ти се ще да си починеш, а? Чудесна почивка ще ти осигуря на тебе!

— А само като си помисля, че трупът на баща ми е още топъл в гроба — промърмори Игнациус и се престори, че избърсва известна влага от очите си.

— Мистър Райли се помина преди двайсе години.

— Двайсет и една — злорадстваше Игнациус. — Така значи! Ти си забравила дори възлюбления си съпруг!

— Моля за извинение — едва чуто се намеси мистър Ливай. — Ще може ли да поговорим, мистър Райли?

— Какво?! — изрева Игнациус, който чак сега забеляза човека, застанал на верандичката.

— За какво търсите Игнациус? — попита мисис Райли. Мистър Ливай се представи. — Ами ето ви го, лично! Дано само не сте повярвали на откачената история, дето ви я надума оня ден по телефона. Бях страшно уморена и не успях да му издърпам слушалката от ръцете.

— Ще може ли да влезем вътре? — попита мистър Ливай. — Бих искал да говоря насаме с него.

— Аз вече пет пари не давам — каза равнодушно мисис Райли. Тя хвърли един поглед към улицата и видя съседите, които ги наблюдаваха. — Хората наоколо разбраха всичко.

Но отвори входната врата и тримата влязоха в тесничкото вестибюлче. Мисис Райли остави хартиената кесия с шала и сабята на сина си и рече:

— Какво ще обичате, мистър Ливай? Игнациус! Върни се тук да говориш с човека!

— Майко, налага се да обърна внимание и на червата си. Изпълнили са се с негодувание спрямо травмиращите двадесет и четири последни часа.

— Излизай от банята, момче, и идвай тука! Та за какво ви е тоя ненормалник, мистър Ливай?

— Мистър Райли, знаете ли нещо за това?

Игнациус прегледа двете писма, които Ливай извади от сакото си, и заяви:

— Разбира се, че не. Това е вашият подпис. Напуснете незабавно този дом! Майко, това е злодеят, който така брутално ме уволни!

— Не сте ли написали вие това писмо?

— Мистър Гонзалес се държеше като същински диктатор. Той нивга не би ме допуснал до пишещата си машина! Всъщност веднъж, когато взорът ми случайно попадна върху кореспонденция, която беше съчинил в, бих казал, ужасна проза, той дори ми зашлеви плесница. Аз бях признателен дори ако позволеше да лъскам евтините му обуща. Известно ви е колко собственически е настроен към тази помийна яма — компанията ви.

— Известно ми е. Но той казва, че това не го е писал.

— Очевидна неистина! Всяка негова дума е измислица! Лъжовен и коварен е езикът му!

— Този човек иска да ни съди за доста много пари…

— Игнациус го е направил — малко грубичко го прекъсна мисис Райли. — Обърка ли се нещо, Игнациус го е направил. Където и да отиде, все неприятности създава. Хайде, Игнациус! Кажи истината на човека! Хайде, момче, хайде, че ще те фрасна по главата!