Джон Тул - Сговор на глупци

Мистър Ливай така и не можа да измисли каква ли ще е причината, поради която се е наложило да я настанят точно на това място. Но житието на Игнациус Райли го бе потиснало и много му се искаше вече да не е на Константинопъл стрийт.

— А тая историйка във вестника преля чашата на търпението! — продължи жената да говори бързо-бързо, в желанието си да предаде на публиката драмата на своето страдание. — Вижте само каква лоша слава е туй за квартала. Но почнат ли пак, тоя път ще се обадя в полицията да го приберат. Повече не мога да издържам! Без нерви останах! Дори когато Иднациус се къпе, имам чувството, че наводнението и мойта къща ще залее! Като че всичките ми тръби са се попукали! Стара съм вече. До гуша ми дойде от тия хора! — Мис Ани се загледа през рамото на мистър Ливай. — Драго ми беше, че си побъбрихме, господине. До скоро виждане…

Тя препусна навътре и затръшна кепенците. Внезапното й изчезване смути мистър Ливай, тъй както и странната биография на Райли. Какво кварталче само! Вила „Ливай“ открай време издигаше бариера пред познанствата с подобни хора… След малко той видя как старият плимут направи опит да пусне котва край тротоара, при което тасовете му остъргаха бордюра, преди окончателно да се установи в покой. На задната седалка съзря силуета на изкукалия Райли. Жена с кестеняви коси се смъкна от шофьорската седалка и се провикна:

— Хайде, момче, слизай от колата!

— Това ще стане единствено когато ми изясниш връзката си с онзи похотлив старец! — отвърна силуетът. — Мислех си, че сме избягали от дегенериралия престарял фашист. Видно е обаче, че съм допуснал грешка. През цялото време си водила любов с него зад гърба ми. Вероятно самата ти го беше посадила там, пред „Д. Х. Холмс“. И като се замисля, сигурно беше посадила там и монголоида Манкузо, за да започне този омагьосан кръг. Колко доверчив, колко наивен бях! Седмици наред съм бил лековерният наивник в тази конспирация. Това е заговор!

— Я слизай!

— Виждате ли? — попита през кепенците си мис Ани. — Пак започнаха!

Задната врата на колата се отвори с ръждясали скрибуцания и един издут до пръсване ботуш за сафари се смъкна върху стъпалото. Главата на кукуто беше бинтована. Той изглеждаше уморен и бледен.

— Не ще остана под един и същи покрив с разпусната жена! Шокиран съм и наранен! Собствената ми майка! Нищо чудно, че се държиш така свирепо с мен! Подозирам, че ме използваш като изкупителна жертва на собственото си чувство за вина.

Какво семейство, рече си мистър Ливай. Майката наистина приличаше на евтина проститутка. Той се зачуди за какво ли я е търсил тайният агент.

— Да си затваряш мръсната уста! — развиха се жената. — И всички тия думи заради един прекрасен и почтен мъж като Клод.

— Прекрасен мъж, а? — изсумтя Игнациус. — Още щом започна да се събираш с онези дегенерати, разбрах, че дотук ще стигнеш.

От съседните къщи неколцина души вече бяха наизлезли по вратите. Какъв ден се очертаваше! Мистър Ливай поемаше риска да се забърка в публичен скандал с тези обезумели хора. Киселините изпълниха гърдите му до крайна степен.

Жената с кестенявите коси бе паднала на колене и питаше небето:

— Какво сгреших бе, боже? Кажи ми, божичко! Добричка бях.

— Коленичила си върху гробчето на Рекс! — изкрещя Игнациус. — А сега казвай какво сте правили с онзи безпътен маккартист! Навярно и ти се числиш към някое тайно политическо ядро. Нищо чудно, че бидох бомбардиран от памфлетите за лов на вещици! Нищо чудно, че снощи бидох проследен! А къде е сватовницата Баталия? Къде е?! Тя трябва да бъде шибана с камшици! Всичко това е ход, насочен срещу мен, порочен заговор да бъда отстранен, за да не преча! Боже мой! Не ще и съмнение, че онази птица е била дресирана от банда фашисти! Те са способни на всичко!

— Клод само ме ухажва — отбранително отвърна Мисис Райли.

— Какво?! — прогърмя Игнациус. — Нима се опитваш да ми кажеш, че си позволявала на някакъв си старец да те опипва с лапите си от главата до петите?!

— Клод е порядъчен човек. Ръката ми е държал няколко пъти, нищо друго не е правил.

Синьо-жълтеникавите очи се кръстосаха от яд. Лапите затиснаха ушите така, че да не могат да чуват каквото и да било повече.

— Един господ знае какви неназовими желания храни този човек! Моля те, не ми казвай цялата истина. Тя окончателно ще ме съсипе!

— Млъкнете! — изкрещя иззад кепенците си мис Ани. — Времето ви в тоз квартал е преброено!

— Клод не е умен, но е благ човек. Държи се добре със семейството си и това е най-важното. Санта вика, че обичал комунисите, защото бил самотен. Няма си нищо друго, с което да се занимава. Ако ето сега, в тая минутка, ми предложеше да се оженим, щях да кажа: „Добре, Клод.“ Да, Игнациус, така щях да кажа. Хич нямаше да се замисля. И аз имам право някой да се държи добре с мене, преди да си умра. И аз имам право да живея така, че да не се тревожа откъде ще дойде следващият долар. Когато отидохме с Клод да ти вземем дрехите от старшата сестра и тя ни даде портфейла ти с почти трийсет долара в него, това преля чашата на търпението. Не стигат всичките ти щуротии, ами и пари от майчицата си да криеш…