Джон Тул - Сговор на глупци

— Я да не ментиш, демби! — сряза го Фрида. — Видяхме всичко! Той ревнуваше, Дориан! С тебе искаше да танцува!

— О, ужас!

— Кажи му да се маха!

— Направо ни провали забавата!

— Какво чудовище!

— А и опасно!

— Пълен провал!

— Вън! — кресна Дориан.

— Ние ще се оправиме с него — намеси се Фрида.

— Добре тогава — рече Игнациус величествено, а трите девойчета, пъхнали набитите си ръце в престилката му, вече го устремяваха към вратата. — Сами предрешихте съдбите си! Живейте си сред войни и кръвопролития! А като падне бомбата, не ме търсете! Аз ще съм си в скривалището!

— Дай газ! — викна Бети.

Трите изблъскаха Игнациус през вратата, а после — право на алеята.

— Благословена да е Фортуна, че най-сетне допусна да се отделя от това движение! — прогърмя гласът на Игнациус. Девойчетата бяха нахлузили шала връз главата му така, че едното му око бе напълно покрито от него и той почти не виждаше къде върви. — Разсъдъкът ви е тъй замъглен, че не зная дали въобще някой щеше да гласува за вас.

Изтикаха го през портата и го запратиха право на тротоара. Мечовете край входната врата болезнено пронизваха бутовете му, докато се препъваше.

— Е, хайде сега, копелдако! — провикна се Фрида, докато залостваше вратата. — Даваме ти десет минути начално време. После почваме да претърсваме Квартала.

— И гледай само да се не натъкнеме на дебелия ти задник! — обади се Лиз.

— Айде, чупка, демби — добави Бети, — че отдавна не сме си чесали ръцете! Да знаеш само как ни сърбят!

— Движението ви е обречено! — разкрещя се Игнациус по посока на момичетата, които, побутвайки се, тръгнаха по алеята. — Чухте ли? О-б-р-е-ч-е-н-о! Вие нищо не разбирате от политика и агитационна работа. За вас не ще гласува никой! За вас не ще гласуват дори обитателите на Квартала!

Вратата се затръшна и девойките отново се включиха в забавата, която явно пак набираше инерция. Игнациус се ослуша — музиката гърмеше, а писъците и кикотът отекваха дори по-силно отпреди. Той удари със сабята си по черните кепенци и изкрещя: „Ще изгубите, чувате ли?“ В отговор на неговия вик прозвуча лудешкото топуркане на танцуващи нозе.

Мъж с копринен костюм и мека шапка надзърна иззад потъналото в мрак прикритие на съседния вход, за да види дали момичетата са си отишли. После отново потъна в сянката и се загледа в Игнациус, който бясно се клатушкаше напред-назад.

В ответ на вълненията клапата му щракна и се затвори. Ръцете му така се загрижиха за общото здравословно състояние на тялото, че се изринаха в множество ситни бели пришки, които сърбяха влудяващо силно. Какво щеше да каже сега на Мирна относно движението за мир? Да, както безплодната акция за мавританско достойнство, така и тази беше претърпяла поражение. Фортуна, мръсница и злобарка недна! А и вечерта едва започваше. Не можеше да се върне на Константинопъл стрийт, където го чакаха разнообразните нападки на майка му; особено сега това бе съвсем неприемливо, тъй като емоциите му бяха доведени до климакс, макар и той да му убягна. Почти цяла седмица бе мислил единствено и само за това учредително събрание, а сега, изхвърлен от политическата сцена от някакви си три леконравнички, той се мотаеше сразен и бесен по влажния калдъръм на Сейнт Питър стрийт.

Погледна към часовничето „Мики Маус“, което, както обикновено, бе замряло, и се зачуди колко ли е часът. Навярно все още имаше време да изгледа първото представление в „Нощна веселба“. Мис О’Хара сигурно вече показваше новия си спектакъл. Щом на него и на Мирна не им бе писано да развихрят кървави двубои в полето на политическата битка, те значи трябваше да се прехвърлят в сферата на секса. И мис О’Хара щеше да е копието, което предстоеше да бъде запратено право между наглите очи на Мирна. Копие, и то какво! Игнациус за сетен път погледна снимката и устата му се понапълни със слюнки. Каква ли щеше да е любимата й животинка? Да, тази вечер все още можеше да бъде изтръгната от лапите на поражението.

Докато почесваше едната си ръка с другата, той стигна до заключението, че от гледна точка на безопасността поне трябваше да се разкара от това място. Онези три дивачки като едното нищо можеха да удържат на обещаната заплаха. И се понесе на талази към Бърбън стрийт. Мъжът с копринения костюм и меката шапка излезе от прикритието на входната врата и го последва. Като стигна Бърбън, Игнациус зави по Канал стрийт и се смеси с вечерната тълпа туристи и обитатели на Квартала, сред които самият той не изглеждаше бог знае колко странен, като пореше гъмжилото от хора по тесния тротоар, проправяйки си път с огромните бедра, които запращаха минувачите встрани. Прочетеше ли за мис О’Хара, вцепенената от ужас Мирна щеше да повърне върху писмото цялото погълнато количество еспресо!