Джон Тул - Сговор на глупци

Мнозина вече пееха заедно с плочата. Двама пък започнаха да танцуват около грамофона. Танцовата стъпка се разпростираше със скоростта на горски пожар и скоро помещението се изпълни с двойки, които се виеха и поклащаха около солидната непоклатима „дама“, останала без кавалер на този „бал“ — Игнациус. Той се постара да привлече вниманието на Дориан, който прелетя край него в обятията на каубоя, но напразно. Дори се опита да намушка със сабята си въпросния каубой, но те с Дориан не се задържаха на едно място. И точно когато аха, и напълно да изкрее, в салона връхлетяха Фрида, Лиз и Бети.

— Не можем я търпя повече тая кухня — оплака се Фрида. — И ние сме хора я! — Тя леко халоса Игнациус по корема с опакото на ръката си. — Тебе май са те зарязали бе, демби.

— Какво по-точно имате предвид? — високомерно попита Игнациус.

— Май не си падат много-много по костюмчето ти — заключи Лиз.

— Простете, дами. Налага се да тръгвам.

— Ей, я не си отивай, дебелак! — обади се Бети. — Все ще те покани някой. Не ги ли виждаш, че се правят на мотики? Я да не се предаваш! Те и на собствените си майки ги погаждат тия номера.

Точно в този миг в салона се появи Тими, който незабелязано се бе измъкнал и бе отишъл отново до бараката да си потърси гривничката, пък и с надеждата, че там отново може да му се случи нещо верижно. Той се зарея към Игнациус и с копнеж попита:

— Искаш ли да потанцуваме?

— Ето! Видя ли? — възкликна Фрида.

— Е това ми се ще да го изгледам! — провикна се Лиз. — Я изиграйте нещо адско! Хайде де! Ще взема една метла и тя ще ни е за върлина.

— О, боже мой! — стъписа се Игнациус. — Моля ви! Аз не танцувам!

— Ууу, хайде де! — подкани го Тими. — Ще те науча. Аз ще водя.

— Я започвай, тлъста свиньо! — заплаши го Бети.

— Няма! Това не би било възможно. Ами сабята? Ами престилката? Някой ще пострада. Аз дойдох тук, за да говоря, а не за да танцувам! Пък и не танцувам! Изобщо не танцувам! Откакто съм се родил, не съм танцувал!

— Е, сега ще си оттанцуваш! — озъби му се Фрида. — Да не искаш да наскърбиш моряка?

— Аз не танцувам! — изкрещя Игнациус. — Никога не съм танцувал и нямам никакво намерение да започвам с един пиян и извратен тип!

— Еее, не се дръж толкова по мъжки де! — натъжи се Тими.

— Чувството ми за равновесие открай време е под средно допустимото — обясни Игнациус. — Ще се стоварим на пода във вид на купчина изпотрошени кости, а на този умопомрачен флотилец му предстои осакатяване или нещо още по-страшно.

— Бе дебелакът май не е наш човек — обърна се към приятелките си Фрида. — Нали така?

Тя само им намигна и трите заедно го нападнаха. Едната уви плоския си като дирек крак около неговия, другата го изрита зад коляното, а третата го блъсна назад към каубоя, който съвсем близо до тях кършеше пирует след пирует. Игнациус го сграбчи, за да се закрепи някак, а злочестият каубой, който беше изтръгнат от обятията на ужасения Дориан, се стовари на земята. В същия миг вилката отскочи от плочата и музиката спря. Но на нейно място екнаха писъците и виковете на гостите.

— О, Дориан, махни го този! — паникьоса се един от изисканите гости.

Неколцина се скупчиха в един ъгъл, а в салона отекна металният звън на пръстените, гривните и копчетата за ръкавели.

— Хей, ама ти изстреля на пода каубойската кучка като кегла бе! — възхити се Фрида, а Игнациус продължаваше да мята ръце насам-натам, мъчейки се да запази равновесие.

— Грешка нямаш, дебелак! — похвали го Лиз.

— Я да го насочиме към някой друг! — предложи Бети.

— Какво направи, чудовищна грамадо?! — писна Дориан.

— Нечувано оскърбление! — крещеше Игнациус. — Не само бидох пренебрегнат и обруган на това събрание! Аз най-злокобно бях нападнат в тази бърлога! Дано само не ти липсва застраховка за непредвидени бедствия! Защото в противен случай заемат ли се с теб юридическите ми съветници, ще се сбогуваш с натруфения си имот!

Дориан бе паднал на колене и размахваше ветрило пред лицето на каубоя, чиито клепки започнаха едва видимо да потрепват.

— Кажи му да си иде, Дориан! — проплака той. — Едва-що не ме уби!

— Мислех, че ще внесеш разнообразие и смях! — изсъска Дориан. — Но се оказа, че си най-ужасната твар, прекрачвала прага на моя дом! Още щом счупи вратата, трябваше да се досетя, че ще се стигне и до това. Какво му стори на туй прелестно момче?

— Панталоните ми целите са в прах! — изписука каубоят.

— Бях свирепо нападнат и блъснат в това изчадие каубойско!