Джон Тул - Сговор на глупци

— Искаш да пийнеш, а, chico 23 23 Момче (исп.). — Б.пр. ?

Лошият дъх от устата й се прокрадна през филтъра на мустаците. Игнациус смъкна шала от шапката и го преметна около носа си.

— Да, благодаря ви — чу се приглушеният му глас. — Плодов тоник, ако обичате. Но обезателно да е леденостуден!

— Ще види кво има — отвърна загадъчно жената и затропа към бара със сламените си сандали.

Игнациус внимателно проследи как двамата с бармана поведоха разговор със средствата на пантомимата. Повечето от жестикулациите бяха по посока на самия него. „Но в тази бърлога поне съм в безопасност — рече си Игнациус, — в случай че мускулестите мадами са почнали да шарят из Квартала.“ Барманът и жената продължаваха да си дават знаци, след което тя изтопурка обратно при Игнациус, понесла две чаши и две бутилки шампанско.

— Няма плодов тоник — рече тя и тръсна подноса върху масата. — Mira 24 24 Ей! Слушай! (исп.). — Б.пр. , плаща двайсе и четири долара за шампанско.

— Та това е безчинство! — Той замахна със сабята към нея. — Донесете ми кола!

— Кола няма. Нищо няма. Шампанско има. — Тя се настани на масата. — Хайде, коте. Отваря шампанско. Аз много жадна.

Дъхът й отново го обгърна и той така овърза шала през носа си, че усети как се задушава. Положително щеше да прихване от тази жена някакъв бацил, който да попадне в мозъка му и да го превърне в монголоид. Горката мис О’Хара! Да работи с такива полухора! Продиктувана от необходимостта, боециевската изолация на мис О’Хара се беше извисила до незрими висоти! Жената от латиноамерикански произход пъхна сметката в ръката му.

— Да не сте посмели да ме докосвате! — прогърмя гласът на Игнациус иззад шала.

— Ave Maria! Que pato! 25 25 Какъв глупак (исп.). — Б.пр. — промърмори си жената, а сетне каза: — Mira, сега, трябва плаща, maricon 26 26 Изнежен, женствен човек (исп.). — Б.пр. . Или бъде тебе изрита навънка и ти падне на свой дебел задник!

— Какъв финес! — изфъфли Игнациус. — Само дето аз не съм дошъл тук, за да пия с вас! Махнете се от моята маса! — Той си пое дълбоко въздух през устата. — И отнесете шампанското със себе си!

— Ей, loco 27 27 Луд (исп.). — Б.пр. , да ти се…

Проклятието й бе заглушено от свирачите, от които се изтръгна стон, наподобяващ омаломощени фанфари. На сцената се появи Лана Лий, облечена в нещо като комбинезон от златисто ламе.

— О, бббоже мой! — заекна Игнациус. Задръстеният с наркотици негър го беше изиграл. Щеше му са да офейка от заведението, но усети, че ще е по-разумно, ако изчака, докато жената свърши и се махне от сцената. Само за един миг той вече плътно се бе надиплил досами подиума. А над главата му собственицата нацистка започна:

— Добре дошли, дами и дженитали 28 28 От genitals — полови органи (англ.). — Б.пр. !

Началото беше толкова ужасяващо, че Игнациус едва-що не се прекатури през масата.

— Трябва плати мене! — настояваше жената, като завираше главата си под масата, за да открие лицето на клиента.

— Занемей, мръснице! — изсъска Игнациус.

Оркестърът започваше да мъчи някаква четиритактова версия на „Софистицирана жена“. Нацистката крещеше:

— А сега хубавицата девица, мис Харлет О’Хара.

От една от масите някакъв старец изръкопляска вяло, а Игнациус надникна през ръба на сцената и видя, че собственицата си бе отишла. На нейно място там се издигаше някаква стойка, украсена с халки. Какво ли си беше наумила мис О’Хара?

А след това на сцената долетя Дарлин, облечена в бална рокля, зад която се нижеха цели метри найлонов тюл. На главата й се кумеше огромна шапка като от някоя картина, а на ръката й — гигантска птица. Още някой изръкопляска.

— Mira, ти плаща мене сега или cabron 29 29 Сводник, собственик на публичен дом (исп.). — Б.пр. .

— Колко патки само имаше на тоя бал, ама аз си запазих честта! — издекламира внимателно Дарлин към птицата.

— О, боже мой! — прогърмя Игнациус, който повече не беше в състояние да остане мълчалив. — Нима тази кретенка е Харлет О’Хара?

Какадуто го забеляза преди Дарлин; тъй като мънистените му оченца бяха взели на фокус обръча, сиреч обецата на Игнациус, още от излизането му на сцената. Когато Игнациус се провикна, то плесна с криле, припърха от ръката на Дарлин към ръба на сцената, като грачеше и подхвръкваше, явно устремено към главата на Игнациус.

— Ай! — писна Дарлин. — Това е откачалката!

И докато Игнациус се канеше да се измете от заведението, пилето взе, че подхвръкна от сцената право върху рамото му. То заби нокти в престилката, а с клюна си удари по обецата.