Джон Тул - Сговор на глупци

— Затваряй си премъдрите устенца! Ще взема още сега да дрънна на всичките си аверчета в участъка! Уволнен си! Дарлин, ти също! Знаех си аз, че не бива да те пущам на мойта сцена. И разкарай това проклето пиле от тротоара ми! — Лана се обърна към тълпата: — Абе, хора, и без това сте се събрали тука, що не влезем всички в „Нощна веселба“? Представлението ни е от класа, ей!

— Mira, Лий! — Латиноамериканката пусна малко воня от устата си накъм Лана Лий. — Кой плати двайсе и четри долари за шампанско?

— И ти, тъпа изродке, и ти си уволнена! Хайде, народе, влизайте да си правите кефа с по едно чудесно питие, забъркано от нашите професионалисти по точните ви указания!

Но сбралото се множество проточваше шии към бялата планина, която гръмко хъхреше, и по този начин народът отказваше да се възползва от предложението за „стилно“ прекарване на вечерта.

Лана Лий тъкмо си мислеше да иде до планината, с един шут да я върне в съзнание и да я разкара от тротоара си, когато мъжът с копринения костюм и меката шапка любезно се обърна към нея:

— Бих искал да ползвам телефона ви. Май ще е най-добре да повикам линейка.

Лана изгледа копринения костюм, бомбето, слабите и несигурни очи. Да, безопасния и добряка тя от километри можеше да разпознае. Богат лекар? Адвокат? Може би дори щеше да успее да извлече изгода от малкото фиаско…

— Е, че как — прошепна тя. — Слушайте, да не искате да си пропилеете вечерта с тоя тип, дето се е проснал насред улицата? Нехранимайко някакъв е той. А вие… май малко развлечение ще ви се отрази добре.

Тя заобиколи бялата опрестилчена грамада, която хъхреше и хъркаше като вулкан. Там нейде, в света на сънищата, Игнациус присъстваше на момента, когато треперещата от страх Мирна Минкоф бе изправена пред съда на Добрия вкус и Благоприличието и бе призната за виновна. Предстоеше да бъде прочетена ужасна присъда, присъда, която щеше да гарантира физическото увреждане на нейната персона като възмездие за многобройните й набези. Лана Лий се приближи до мъжа и бръкна някъде из златистото ламе на „комбинезона“ си. Тя приклекна до него и потайно тикна под носа му боециевската снимка, обгърната от дланта й.

— Я виж това, сладур. Ще ли ти се да прекараш тая вечер с нея, а?

Мъжът с меката шапка вдигна очи от побледнялото лице на Игнациус и изгледа жената, книгата, глобуса и тебешира. Той още веднъж се покашля и рече:

— Аз съм полицаят Манкузо. Таен агент. Вие сте арестувана за заговаряне на непознати с цел проституция и за притежание на порнографски материали.

Точно тогава трите членки на злополучното женско спомагателно крило — Фрида, Бети и Лиз, прегазиха настъпателно тълпата и наобиколиха Игнациус.

Игнациус отвори очи и съзря нещо бяло, което се носеше над него. Болеше го главата и ухото му пулсираше. След малко синьо-жълтеникавите му очи бавно започнаха да се фокусират и въпреки главоболието си той установи, че гледа към някакъв таван.

— Значи най-после се събуди, а, момче? — прозвуча гласът на майка му някъде наблизо. — Само погледни това! Сега вече наистина сме затрити!

— Къде съм?

— Не започвай да хитруваш с мене, чу ли? Само не започвай, Игнациус. Предупреждавам те. Достатъчно търпях. Стига ми. А как да погледна хората в очите след това ?

Игнациус обърна глава и се огледа. Лежеше в някаква килийка, оградена отвсякъде с мрежа. Видя и една сестра, която мина покрай леглото му, от страната на краката.

— О, небеса! Та аз съм в болница! Кой е лекуващият ме лекар? Мога само да се надявам, че си проявила поне малко себеотрицание и си се погрижила да имам на разположение специалист. И свещеник. Повикай го. Сам ще проверя дали е годен. — Игнациус понапръска нервно с малко слюнки чаршафа, покрил като снежен калпак възвишението на корема му. Той докосна челото си и усети, че цялото му главоболие е бинтовано. — О, боже мой! Не се страхувай да споделиш с мен, майко. По болката разбирам, че наистина е смъртоносно.

— Млъкни и погледни това! — едва-що не изкрещя мисис Райли, като запрати вестника в бинтовете на сина си.

— Сестра!

Мисис Райли грабна вестника от лицето му и го зашлеви през мустаците.

— А сега млъквай, ненормалнико, и само го погледни туй вестниче! — Гласът й потреперваше. — Затрити сме!

Под заглавието, което гласеше: БУРЕН ИНЦИДЕНТ НА БЪРБЪН стрийт, Игнациус съзря три снимки, наредени една до друга. На тази отдясно Дарлин, в балната си рокля, държеше какадуто и се усмихваше като начинаеща филмова актриса. На тази отляво Лана Лий закриваше лицето си с ръце, докато се качваше на задната седалка на полицейската кола, вече запълнена от офъканата четина на женското спомагателно крило на Партията за мир. Полицаят Манкузо, в изпокъсан костюм и бомбе със смачкана периферия, нарочно държеше отворена вратата на колата. А на снимката по средата — задръстеният с наркотици негър се хилеше към някаква грамада, наподобяваща мъртва крава, проснала се насред улицата. Игнациус, присвил очи, внимателно разгледа тази снимка.