Джон Тул - Сговор на глупци

Мистър Клайд и казанът му вряха и кипяха. Опиташе ли се Райли пак да припари в „Разносна търговия с райска стока“, щеше да си получи вилицата във врата, и още как! Но въпросът с престилката и пиратското снаряжение оставаше открит. Райли сигурно бе измъкнал пиратските джунджурии предишния следобед от гаража. Налагаше се, независимо от всичко, да се свърже някак с голямата маймуна, ако не за друго, то за да му каже да не се мярка тъдява. Едва ли можеш да очакваш да си получиш обратно униформата от животно като Райли.

Мистър Клайд неколкократно набира номера на Константинопъл стрийт, но никой не му се обади. Може би го бяха прибрали някъде. А майката на голямата маймуна сигурно се въргаляше на пода кьоркютук пияна. Един господ знаеше тя пък на какво прилича. Ама че семейство!

Доктор Талк бе преживял една ужасна седмица. Студентите бяха изровили отнякъде една от заплахите, с които онзи, психясалият, го бе обсипал преди години. Как бе попаднала в ръцете им, не знаеше, но резултатите вече бяха потресающи. Слуховете за въпросната бележка бавно и подмолно се ширеха навред; той се превръщаше в прицел за целия университет. На един коктейл негов колега най-после му беше обяснил каква е причината за смеха и шушуканията, които сега разтърсваха примерните преди групи.

Това, дето го пишеше в бележката за „заблудата и развращаването на младежта“, така и не бе схванато както трябва и всички го тълкуваха пределно погрешно. Чудеше се дали в крайна сметка не ще се наложи да дава обяснения пред деканата. А и фразата „недоразвити тестиси“… Доктор Талк потръпна. Може би щеше да е най-добре да се извади всичко наяве, но това би означавало да се опита да издири бившия студент, а той бе от онези, дето и без това не биха поели никаква отговорност. Навярно трябваше просто да се опита да опише какво всъщност представлява мистър Райли. Въпросителният господин отново се яви пред очите му с огромния си шал, придружен от ужасната анархистка с огромната пътна чанта, която навсякъде се мъкнеше подире му и обсипваше университета с позиви. За щастие тя не се беше задържала прекалено дълго, но Райли сякаш си беше наумил да не помръдне, подобно на дърветата и пейките в университетския парк.

Доктор Талк им беше чел лекции цял един мрачен семестър; двамата бяха в различни групи: и непрекъснато рушаха дисциплината, като издаваха необичайни звуци и поставяха безочливи и язвителни въпроси, на които никой, освен всевишния, не би могъл да отговори. Той потръпна. Независимо от всичко трябваше да се свърже с Райли и да изкопчи обяснение, а и признание от него. Само като го видеха, студентите щяха да разберат, че бележката е несъстоятелна измислица, плод на един болен разсъдък. Дори можеше да го представи и в деканата. Но разрешението на проблема имаше съвсем предметен характер — да докара мистър Райли тук, в цялото изобилие на неговата плът.

Доктор Талк отпи от разредената със сок водка, към която прибягваше винаги след тежките вечерни запои, и хвърли поглед към вестника. Поне обитателите на Френския квартал се забавляваха, и то буйно. Той пак отпи от чашата и си припомни случая, когато мистър Райли бе изхвърлил всичките контролни работи право върху главите на демонстрантите първокурсници, стълпили се пред сградата на факултета. В деканата също щяха да си го припомнят. Усмихна се самодоволно и отново погледна към вестника. Трите снимки бяха тъй комични! Обикновените хорица и техните просташки веселби винаги го забавляваха (е, от разстояние). Той прочете статията, в стъписването си се задави и опръска целия си смокинг с водка.

Как е могъл Райли да падне тъй ниско? Като студент той беше ексцентрик, но чак пък толкова… И колко по-коварни щяха да са слуховете, ако се разбереше, че бележката е писана от продавач на хотдог! А Райли като нищо би дошъл в университета с количката, за да продава кренвирши точно пред факултета за обществени науки. Умишлено би превърнал този случай в един огромен цирк. Това щеше да е позорен фарс, в който той, Талк, щеше да бъде клоунът. Остави вестника и чашата и закри лицето си с ръце. Налагаше се да надживее тази бележка. Щеше да отрича всичко.

Мис Ани прегледа сутрешния вестник и стана пурпурночервена. Беше се почудила защо ли е толкова тихо тая заран в дома на семейство Райли. Е, това вече преля чашата на търпението. Сега и на квартала му се лепна лошо име. Повече не можеше да издържа. Тези хора трябваше да бъдат изселени. Тя щеше да накара и съседите да подпишат молбата за пред съда.