Джон Тул - Сговор на глупци

Полицаят Манкузо отново прегледа вестника. После го разгъна пред гърдите си и светкавицата проблесна. Беше донесъл собственото си фотоапаратче и бе помолил сержанта да го снима на фона на участъковия декор: пред шефското бюро, отвън на стъпалата, до полицейска кола, с една от колежките, която съблюдаваше да не се превишава скоростта в районите на училищата.

Когато му остана само още една поза, полицаят Манкузо реши да комбинира два от основните момента за драматичен финал. И докато колежката, която се правеше на Лана Лий, се качваше на задната седалка в полицейската кола, като гримасничеше и размахваше юмрук за мъст, той се изрепчи пред фотоапаратчето с разгънатия вестник, а лицето му се изкриви в сурова усмивка.

— Е, Анджело, това ли беше? — попита колежката в нетърпението си да стигне до близкото училище, преди да е изтекло времето, в което бе валидно ограничението на скоростта.

— Страшно много ти благодаря, Гладис — отвърна Манкузо. — Дечицата ми искаха още снимки, та да ги показват на приятелчетата си.

— Разбира се — извика Гладис, бързайки да излезе от двора на участъка с чанта, претъпкана от карнетки за глоба. — Имат право да се гордеят с баща си. Драго ми е, че можах да ти услужа, муце. Прииска ли ти се да направиш още снимки — свиркай.

Сержантът изхвърли светкавицата еднодневка в едно боклукчийско кошче и стисна с ръката си като с клещи закачалчестото рамо на Манкузо.

— Сам-самичък ти разби най-активните търговци на порнография из гимназиите в тоя град. — Ръката му се стовари върху плешката на полицая. — Не кой да е, а Манкузо арестува жената, която и най-добрите ни цивилни не успяха да заблудят. Манкузо, както разбирам, е работил тайно върху този случай. Манкузо може и да идентифицира един от нейните агенти. А кой е човекът, който постоянно е излизал по самоинициатива, за да търси типове като ония трите мадами, за да ги арестува? Манкузо, ето кой.

Маслинената кожа на полицая Манкузо лекичко поруменя, като не промениха цвета си само местата, където тя беше изподрана от женското спомагателно крило на Партията за мир. Те и така и така си бяха червени.

— Просто късмет — даде някакво обяснение той, като попрочисти гърлото си от несъществуващите храчки. — Някой ме насочва към заведението. После оня Бурма Джоунс ми вика да разгледам шкафа под бара…

— Ти сам-самичък направи полицейски обиск, Анджело.

Анджело ли? Лицето му прие какви ли не междинни нюанси между оранжевия и виолетовия цвят.

— Няма да се изненадам, ако те повишат за тази ти постъпка — добави сержантът. — Доста дълго време беше нищо и никакъв си полицай. Само допреди ден-два и аз те мислех за голям смотаняк. Така де, какво ще кажеш за това а, Манкузо?

Полицаят Манкузо с всичка сила прочисти гърлото си.

— Може ли да ми върнете апарата? — попита едва разбираемо той, когато ларинксът му вече беше чист.

Санта Баталия показа вестника на майчиния си портрет и рече:

— Доволна ли си, душко? Доволна ли си, че внучето ти Анджело се справи тъй чудесно? Драго ли ти е, а, гълъбче? — Тя посочи другата снимка. — А какво ще кажеш за побъркания син на клетата Айрини, дето се е проснал насред улицата като изхвърлен от морето кит? Тъжна работа, нали? Това момиче трябва тоя път да ги накара нейде да го приберат. Мислиш ли, че някой мъж ще се ожени за Айрини, ако тлъстият нехранимайко се въргаля из дома им? Няма я!

Санта грабна фотографията на майка си и я млясна влажно-влажно.

— А ти не бери грижа, душко. Моля си се аз за тебе.

Клод Робишо прегледа вестника с присвито сърце, докато пътуваше в трамвая към болницата. Как можеше това голямо момче тъй да позори такава мила и добра жена като Айрини? Тя вече бе толкоз залиняла и изтощена от тревогите по сина си! Санта беше права: момчето на Айрини трябваше да се лекува, преди да е опозорило още повече чудесната си майчица.

Този път доларите бяха само двайсет. Следващия можеше да бъдат много повече. Дори при наличието на добра пенсийка и някой и друг имот на кой щеше да му е по кесията такъв заварен син?

Но най-лошо от всичко бе опозоряването.

Джордж залепваше статията в албумчето с изрезки, което му беше спомен от последния учебен срок. Залепи я върху една празна страница между рисунката на патешката аорта от часа по биология и съчинението върху историята на Конституцията. Трябваше тъпкано да си го върне на тоя Манкузо; а Манкузо наистина си разбираше от работата. Джордж се зачуди дали името му фигурира върху листа, който ченгетата бяха открили в шкафа. Ако бе така, нямаше да е зле да иде на гости у чичо си, който живееше на крайбрежието. Но дори тогава те пак щяха да разполагат с неговото име. А пък пари да замине където и да било той нямаше. Най-добре известно време да си стои вкъщи. Идеше ли в центъра, Манкузо можеше да го мерне отнякъде.