Джон Тул - Сговор на глупци

— Именно ти си човекът, който представи на невинната ми същност тази бърлога, именуваща се бар. Всъщност за всичко е виновно онова ужасно женище Мирна! И тя трябва да бъде наказана за злодеянията си.

— Мирна ли? — подсмърчаше мисис Райли. — Та нея дори я няма в тоя град. Наслушах се на налудничавите ти щуротии как тя те била уволнила от „Панталони Ливай“. Такива вече не ми минават! Ти си луд, Игнациус! Нищо, че аз трябва да го кажа — да, мойто собствено дете не е с всичкия си!

— Виждаш ми се доста изтощена. Защо не избуташ някого и не пропълзиш в едно от съседните легълца да си подремнеш? Обади ми се пак след около час.

— Цяла нощ съм била на крак. Когато Анджело ми звънна и ми рече, че си в болницата, едва-що не получих удар! Едва-що не паднах на пода в кухнята, и то право на главата си! Можех черепа ей тъй да си го пръсна и да се отвори! А после се завтекох към стаята, за да се облека, и си навехнах глезена. Едва-що не направих катастрофа, докато карах насам!

— Боже опази от нова катастрофа! — изпъшка Игнациус. — Тогава ще се наложи да започна работа в солниците.

— Дръж, глупако! Анджело каза да ти дам това.

Мисис Райли се наведе и вдигна от земята подпряното на стола томче „Утехата на философията“. След това устреми един от ъглите му към корема на сина си.

— Охоф! — избълбука Игнациус.

— Анджело снощи я намерил в оня бар — остро изрече мисис Райли. — Някой пък на него му я откраднал в тоалетната.

— О, боже мой! Та всичко е било нагласено! — викна Игнациус и гръмко затропа с огромното издание, което държеше в лапите си. — Сега разбирам… Преди доста време ти споменах, че монголоидът Манкузо е нашият мъстител. И ето че сега той нанесе съкрушителния си удар. Колко невинно му заех тази книга! Как само бях измамен! — Той затвори кървясалите си очи и за момент продължи неразбираемо да хленчи нещо. — Прибрана от една пачавра от третия райх, която крие поквареното си лице зад моята собствена книга, зад изходната точка на моя светоглед! О, майко, ако знаеш само как грубо бидох изигран от заговора на тези полухора! Каква ирония — самата книга на Фортуна носи лош късмет! О, Фортуна! О ти, дегенерирала развратнице!

— Млъквай! — изкрещя мисис Райли, а напудреното й лице се набразди от гняв. — Да не искаш цялото спешно отделение да довтаса? И какво, мислиш, ще си каже мис Ани? Как сега ще погледна хората в очите, а, тъпи и побъркани Игнациус? А и от болницата искат двайсе долара и трябва да им ги дам, преди да те изведа оттук. Шофьорът на линейката не можа ли да те закара в Благотворителната като хората? Не я! Тука, дето се плаща, трябваше да те изтърси! Откъде да ги взема тия двайсе долара? Утре трябва да плащам вноската за тромпета. И на човека за къщата също трябва да му плащам!

— Та това е безчинство! Естествено, че няма да платиш двайсет долара. Това е пладнешки обир! А сега бягай вкъщи, а мен ме остави тук. Съвсем кротичък ще бъда. Може и да се възстановя. На психиката ми точно това й е необходимо за момента. Когато имаш възможност, донеси ми моливи и папка с листове, каквито намериш върху бюрото ми. Трябва да опиша тази травма, докато е прясна в паметта ми. Имаш позволение да влезеш в мойта стая. А сега те моля да ме извиниш, но трябва да си почивам.

— Да си почиваш ли? И да платя още двайсе долара за още един ден? Я ставай от леглото! Обадих се на Клод. Той ей сегичка ще дойде и ще плати парите.

— Клод ли? Кой, за бога, е този Клод?

— Един приятел.

— Какво е станало с теб? — изпъшка Игнациус. — Още сега искам да разбереш едно. На непознат мъж не ще бъде позволено да заплати сметката за престоя ми в болницата. Ще остана тук, докато честни пари не ми откупят свободата!

— Я ставай от леглото! — изкрещя мисис Райли. Тя посегна към пижамата, но тялото на Игнациус се заби в дюшека като метеор. — Ставай, преди да съм ти отпрала тлъстата мутра, ей!

Когато видя, че чантата й се издига към главата му, той седна.

— О, боже мой! Та ти си с обувките си за боулинг! — Игнациус хвърли едно розово синьо-жълтеникаво око надолу, покрай леглото, към провисналия комбинезон и смъкналите се памучни чорапи. — Само ти би сложила обувки за боулинг пред болничната постеля на своето чедо!

Но майка му не откликна на предизвикателството. Тя се бе въоръжила с твърдата решимост, с недосегаемостта, която идва ведно със силния гняв. Очите й бяха стоманени, а устните — присвити и непоколебими.

Всичко вървеше наопаки.

Мистър Клайд прегледа сутрешния вестник и уволни Игнациус. Кариерата на голямата маймуна като продавач бе приключена. А защо тоя песоглавец е бил облечен с неговата униформа в извънработно време? Горила като Райли е в състояние да погуби почтеното име, което десет години си градил в търговията. На продавачите на хотдог не гледаха с добро око и без един от тях да вземе да припада пред някакъв там публичен дом.