Джон Тул - Сговор на глупци

Майката на Джордж, която чистеше с прахосмукачката другия край на хола, наблюдаваше обнадеждена как синът й се занимава с училищните си албуми. Може би отново го обхващаше ищаха да се учи? Тя и баща му явно не успяваха да му въздействат. А какво можеше да постигне на днешно време едно момче без гимназиално образование? Какъв можеше да стане?

Тя изключи прахосмукачката и отиде да провери кой звъни на вратата. Джордж разглеждаше фотографиите и се чудеше какво ли е правил оня продавач в „Нощна веселба“. Абсурдно беше той да е полицейски агент. Но във всеки случай Джордж не му бе казал откъде идват снимките. Имаше нещо странно в цялата тая работа.

— Полиция ли? — чу той майка му да пита на вратата. — Вие май сте сбъркали адреса.

Джордж се упъти към кухнята, преди още да се досети, че оттам вече няма накъде да иде. Апартаментите в този блок имаха само по един изход.

Лана Лий разкъса вестника на парчета, а после и тях на още по-мънички парченца. Когато надзирателката се спря отпред, за да й каже да си почисти боклука, една от членките на женското спомагателно крило, което споделяше същата килия, й отвърна:

— Изчезвай! Ние живееме тука, нали така? А ние обичаме да има разни хартийки по земята!

— Чупка! — добави Лиз.

— Омитай се! — не закъсня и Бети.

— Ще се погрижа аз за тая килия, и то как! — закани се надзирателката. — А и голяма гюрултия вдигате, още откакто дойдохте снощи.

— Я да ме разкарате от тая проклета дупка! — изкрещя срещу й Лана Лий. — И секунда повече не мога да изкарам с тия три биячки!

— Ехей! — подвикна Фрида на двете си съквартирантки. — Тая кукла нещо не ни харесва!

— Такива като вас затриват Квартала! — отвърна й Лана.

— Млъквай! — заповяда Лиз.

— Ще млъкне не, ами… — обади се и Бети.

— Махнете ме оттука! — крещеше Лана през решетките. — Едва-що изкарах тая шибана нощ с трите таласъмки! И аз имам някакви права! Не може насила да ме завирате тука!

Надзирателката й се усмихна и отмина.

— Хей! — прокънтя из коридора гласът на Лана. — Върни се!

— По-леко, коте! — посъветва я Фрида. — Стига си ни усложнявала живота! Я сега ни покажи снимките, които си покрила в сутиена.

— Веднага — добави Лиз.

— Вади картичките, кукло! — заповяда Бети. — Писна ни да гледаме чекиджийските стени!

Трите в един и същи миг се нахвърлиха върху Лана.

Дориан Грийн обърна една от изисканите си визитни картички и изписа на обратната страна с печатни букви: ВЕЛИКОЛЕПЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ. СПРАВКИ В 1А. Той излезе на калдъръмената алея и забоде картичката най-отдолу на един от тапицираните с черна изкуствена кожа кепенци. Момичетата нямаше да ги има доста дълго този път. Полицаите са тъй непреклонни, когато става дума за повторно нарушение. За жалост тези трите никога не се бяха държали особено любезно със съседите в Квартала, иначе някой, естествено, щеше да им посочи прелестния полицай и нямаше да допуснат фаталната грешка да нападат служител на полицията.

Но те бяха тъй импулсивни, тъй агресивни! Дориан съзнаваше, че без тях той и къщата му са напълно беззащитни. Вложи особено старание да заключи здраво вратата от ковано желязо. После се върна в апартамента си, за да довърши работата по почистването на боклуците, останали от учредителното събрание. Това бе най-фантастичната забава в неговото поприще: в разгара й Тими бе паднал от един полилей и си беше изкълчил глезена.

Дориан вдигна каубойския ботуш, чийто ток се беше счупил, и го запрати в една кофа за боклук, като се чудеше дали онзи невъзможен Игнациус Дж. Райли се беше оправил. Някои хора чисто и просто едва се издържаха. Майката на прекрасната циганка навярно е била покрусена от този ужасен вестникарски шум.

Дарлин изряза снимката си от вестника и я постави върху кухненската маса. Каква премиера само! Е, поне си беше докарала от нея и малко популярност.

Тя взе роклята на Харлет О’Хара от канапето и я окачи в дрешника, а какадуто я наблюдаваше и от време на време програчваше. Джоунс се бе намесил, и то не как да е; още щом разбра, че оня е ченге, го заведе при шкафчето под бара. Сега тя и Джоунс вече не работеха. „Нощна веселба“ не функционираше. Лана Лий не се тиражираше. Ех, тая Лана! Да позира за порноснимки! Главата си залагаше за тия пари…

Дарлин погледна към „златната“ обеца, която какадуто си бе донесло вкъщи. Лана беше права от самото начало. Тая тлъста откачалка наистина беше като целувката на Смъртта. Как грубо се държеше с бедната си майчица! Клетата женица!