Джон Тул - Сговор на глупци

Дарлин седна да обмисли какви са възможностите да си намери работа. А какадуто запляска с криле и продължи да грачи, докато тя не забучи в клюна му новата придобивка и любима играчка — обецата. Телефонът иззвъня, тя вдигна и един мъж каза:

— Вижте, докарахте си популярност, и то не малко. Та аз държа един бар тука на Бърбън и…

Джоунс разгъна вестника върху тезгяха в кръчмата на Мати и издуха към него малко дим.

— Уау! — Той се обърна към мистър Уотсън. — Добра идея ми даде ти със саботажа. Така се саботирах сега, че пак съм скитник!

— Тоя саботаж избухнал като атомна бомба, а?

— Дебелият изрод е атомна бомба сто процента! Мама му стара! Насочи я само тая бомба към някой и докато пада, всички ви ще спипат и ще ви гръмнат задниците! Айааа! В „Нощна веселба“ снощи беше като в зоологическата. Най-напред птицата се снесе, после и дебелогъзият се пръкна, а след него и трите пачаври, дето май право от тепихата го бяха фъснали. Мама му стара! Всички се дерат, налагат и врещят, дебелогъзият се проснал насред улицата като пуклясал, ония се трепят, псуват се и се въргалят по земята, а свинята му тлъста бере душа на платното. Мязаше на тупаница в бар от уестърните, на патаклама в някоя банда! Такава тълпа си имахме на Бърбън стрийт, че ако гледаш отстрани, ще кажеш тия мач играят. Довтаса полицията и отмъкна оная кучка Лий. Хей! Излезна, че никакво аверче си нямала в участъка. Може да душат при някои от сираците, дето ги крепеше. Уау! Бе тоя вестник що народ домъкна да ме снимат и да ме питат кво е станало! Кой вика, че черните не можели да си набутат снимката на първа страница, а? Айааа! Уау! Ще стана най-известният скитник в тоя град. Ще видиш. Рекнах му го аз на полцая Манкузо, викам: „Хей, сега като затвориха вертепа, що не му редиш на оня ти приятел там, в участъка, че съм ти помогнал, та да не почнат пак да ме дърпат за скиторене. На кой му се ще да го тикнат в пандиза с Лана Лий? Тя и отвънка беше една стока… Мама й стара!“

— А имаш ли нещо наум къде да си търсиш работа, момче?

Джоунс издуха един тъмен облак, същинско буреносно предупреждение, и подхвана:

— След тая работа, дето досега я бачках, и то под минималната надница, платена почивка заслужавам, ей! Айааа! Къде ще си намеря друга? И без това вече що негра си трепят краката по улиците, та дано намерят нещо! Уау! Никак не е лесно да си набуташ задника там, дето добре плащат. Де аз да бях единственият! А и на Дарлин няма да й е леко да намери нещо добре платено за нея и за бойния орел. Който я е видял кво направи, като се изсули за пръв път на сцената, пожарни маркучи ше пуска срещу нея, весне ли се при него да търси бачкане. Чат ли си сега? Пускаш някой като дебелогъзия за саботаж, и куп невинни хорица като Дарлин се прецакват. Дето викаше мис Лий, тоя тлъст изрод ше пропилее на всекиго капиталовложението. Дарлин и бойното й орленце сега сигурно се киризят един друг и си викат: „Уау! Ама ква премиера беше! Хей! Откриване и половина! Много ми е жал, че тоя саботаж така накъм Дарлин избухна, ама като го видях оня, дебелогъзия, не можах да устои и тва е. Знаех си, че ще е като експлозия в «Нощна веселба». Айааа! Ама как избухна само! Ехей!“.

— Ти все пак си късметлия, че полицията не те е прибрала, задето бачкаше в тоя бар.

— Полицаят Манкузо, вика, бил доволен, че съм му показал шкафа. „На нас от полицията хора като тебе ни трябват, да ни помагат“, така разправя. А и още: „Хора като тебе ще ми помогнат далече да стигна!“ Па аз му викам: „Уау! Ти глей да не забравиш да му редиш на оня ти приятел там, в участъка, че, току-виж, пак почнали да ме дърпат за скиторене“. А оня вика: „Че как бе, мъжки! Всички в участъка ще са ти благодарни!“. Та сега ония полцаи са ми благодарни. Хей! Току-виж, съм получил и някоя награда! Уау! — Джоунс насочи малко пушек към светлокафявото лице на мистър Уотсън. — А оная кучка Лий как беше надиплила, ама собствените си снимки в шкафа! Полицаят Манкузо така ги зяпаше, че зъркелите му аха, и да изпаднат на земята. И вика: „Уау! Хей! Уаууу!“. Вика: „Момче, да знаеш, че сега ще стигна далече!“. Па аз си викам: „Някои може и далече да стигнат. Някои — пак скитници да станат. Вече няма да ги назначават на добре платена работа под минималната надница след тая вечер. Ще си се шляеме нагоре-надолу из града, ще си купуваме климатик, цветен телевизор…“. Мама му стара! Най-напред прочут метлен специалист, сега пък — скитник!

— Е, винаги може да е и по-зле…

— Да. Ама тва ти можеш да го кажеш. Имаш си малка търговийка, имаш син даскал, а той сигурно си има… буик, климатик и телевизор. Уау! Пък аз си нямам и радио даже. Заплатата на „Нощна веселба“ държи народа под климатичното ниво. — Джоунс сформира един философски облак. — Е, малко нещо си прав, Уотсън. И по-зле можеше да е. Ами ако аз бях тоя, дебелогъзият? Уау! Кви само може да му се случат на такъв като него! Ехей!