Джон Тул - Сговор на глупци

Мистър Ливай се отпусна на тапицирания в жълто диван и разгъна вестника, който всяка сутрин се доставяше на крайбрежието по абонамент, но далеч по-скъп, отколкото този в града. Чудесно беше да си седи сам-самичък на дивана, но изчезването на мис Трикси не бе достатъчно, за да му повдигне настроението. Беше прекарал една безсънна нощ. Мисис Ливай лежеше върху тренажора и подлагаше пухкавостта си на ранно утринни подръчквания. Беше се умълчала, заета с някакви планове относно фондацията, които излагаше на лист хартия, подпрян върху полюшкващата се предна част на уреда. Тя остави молива за миг и се наведе, за да си избере една бисквитка от кутията на пода. Именно бисквитите бяха причина за безсънната нощ на мистър Ливай. Двамата с жена му бяха предприели пътуването през боровите гори до Мандевил и не само че не откриха там мистър Райли, а и доста грубо бяха отпратени от болничните власти, които ги бяха взели за зевзеци. То мисис Ливай точно така и изглеждаше с платиненорусата си коса, слънчевите очила със сини стъкла и морскосиния грим, който образуваше около стъклата пръстен, подобен на ореол. Седнала в спортната кола пред главното здание на психиатрията в Мандевил в този си вид и с една огромна кутия холандски бисквити на коленете, тя вероятно бе събудила у служителите подозрения, рече си мистър Ливай. Но пък бе понесла всичко много спокойно. Издирването на мистър Райли, изглежда, не я безпокоеше бог знае колко. Съпругът й започваше да предусеща, че тя не държеше особено да открият Райли и че в някое кътче на съзнанието си тайно се надяваше Ейбълман да спечели делото, за да може да развее после пред Сузън и Сандра последвалата бедност като сетно доказателство за пълния провал на баща им. Тази жена бе толкова лукава и прикрита, че човек можеше да предскаже какво ще направи единствено когато тя усетеше възможност да срази мъжа си. Той вече започваше да се колебае накъде клони жена му — към неговата страна или към тази на Ейбълман.

Беше наредил на Гонзалес да откаже резервациите за пролетните тренировки. Случаят „Ейбълман“ трябваше да бъде изяснен. Мистър Ливай поизправи вестника и отново констатира, че ако храносмилателната му система не се бунтуваше така, щеше да отдаде времето си за упражняването на надзор върху „Панталони Ливай“. Подобни неща нямаше да стават; животът щеше да си тече спокойно. Но самото име, самите шест срички „Пан-та-ло-ни Ли-вай“ причиняваха киселинни усложнения в стомаха му. Навярно трябваше да промени това име. Навярно трябваше да смени Гонзалес. Но пък завеждащият кантората бе тъй предан! И беше влюбен в неблагодарната си и нископлатена работа. Не можеше току-така да го изхвърли. Къде щеше да си намери друга работа? И което беше по-важно — кой щеше да го замести? Едно от добрите основания да не закрие „Панталони Ливай“ бе, че компанията осигуряваше работа на Гонзалес. Мистър Ливай се замисли, но друго основание така и не успя да изнамери. Затвореха ли фабриката, Гонзалес можеше да извърши самоубийство. Цял един човешки живот трябваше да се има предвид. Пък и явно никой не желаеше да я купи!

Леон Ливай можеше да нарече своя монумент поне „Шалвари Ливай“. Не звучеше кой знае колко лошо. През целия си живот, но особено като дете, кажеше ли „Панталони Ливай“, Гюс Ливай винаги чуваше стандартния въпрос: „Пантеони значи, а?“. Когато стана на около двайсет години, спомена пред баща си, че една промяна на фирмата би могла да им помогне в търговията, но баща му се развика: „Значи «Панталони Ливай» изведнъж вече не ти е по аршина? А ядеш от «Панталони Ливай». И кола караш от «Панталони Ливай». Аз съм «Панталони Ливай»! На това признателност ли му викаш? Това синовна привързаност ли е? После ще поиска и името да си сменям! Млък, нехранимайко! Марш да си играеш с автомобилчета и разни пикли! Голямата икономическа криза ми е на главата и мъдри съвети от тебе не ми трябват! Върви да предложиш съвета си на Хувър 33 33 Хърбърт Кларк Хувър (1874–1964) — тридесет и първият американски президент (1929–1933). — Б.пр. . Кажи му да смени името си на Шлемил ! Вън от кабинета ми! Млък!“

Гюс Ливай прегледа снимките и статията на първата страница и подсвирна през зъби:

— О, боже!

— Какво има, Гюс? Неприятности ли? Неприятности ли имаш? Цяла нощ не мигна. Водата във ваната за масажи шуртя чак до сутринта. Всеки момент ще превъртиш. Моля те, иди при лекаря на Лени, преди да си започнал да буйстваш.